Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице.
За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф. Боряна Бужашка от УниБИТ и със сценариста, писателя и драматурга Иво Сиромахов.
Иво Сиромахов споделя убеждението си, че и днес политическите нелепици се преглъщат по лесно чрез сатиричен поглед към тях. Боряна Бужашка разказва за Александър Божинов и изложбите на негови карикатури, които гостуват в различни градове на страната и в чужбина, при това се оказва, че не са загубили актуалност и въздействат и днес върху предимно младежка публика.
Ваня Добрева съобщи важни подробности от биографията на Александър Божинов, говори за неговата дружба с фигури като Елин Пелин и почти всички значими творци от новата българска история, както и за желанието му да завещае дома си в София на БАН, и там да се направи музей на карикатурата, което още не е осъществено.
Повод за разговора дава и наскоро публикуваната колективна монография "Щрихи към образа на Александър Божинов", в която проф. Добрева и проф. Бужашка са част от авторския екип.
Разкази за паметни събития, местни легенди, стари снимки, книги и тефтери… всички те са малки парченца от "голямата" история. Има ги във всяко семейство и селище. Много от тях си отиват заедно с хората, които ги помнят, и изоставените сгради, които се рушат. Могат да имат и по-щастлива съдба, ако попаднат в добри ръце и не просто бъдат опазени, но и..
Закриващото събитие на ХІV Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН , както и 25-годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. То ще се проведе на 12 май в зала "Космос" . На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме..
50 години от разработването на лазера с пари на меден бромид от акад. Никола Съботинов бяха отбелязани на научна сесия в Българската академия на науките. Идеята на акад. Никола Съботинов за създаване на нискотемпературен меден лазер в България е реализирана през 1974 г., когато под неговото ръководство в Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) е..
"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира..
Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко..
В последния епизод на рубриката "Разговорът" гост е Виолета Иванова – смела българка, обиколила света на мотор. Тя обяснява за смелостта и дръзкото съзнание,..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий поглеждаме към храма на книгата и свеждаме глава пред паметника на двамата просветители...
"Желязна ръка в кадифена ръкавица" – това е за мен Мила Павлова, която с изненадващи за привидната си крехкост сила и енергия успява да движи паралелно два..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg