Предстои премиерата на документалния филм "От другата страна" на журналиста Мартин Георгиев, който през пролетта на 2023 успя да влезе в един от офисите на "Вагнер" в Санкт Петербург и да достигне до фронтовата линия на боевете в Украйна от страна на руските войски. Какво се промени оттогава до днес, защо "от другата страна" е сюрреалистична картина и "какво има в главите на руснаците", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мартин Георгиев.
"Бях там преди година. Справедливите емоции, които имахме с режисьора Николай Русакиев преди монтажа на този филм, трябваше да отшумят. Трябваше да тушираме емоциите за справедливостта, защото "другата страна" е сюрреализъм, Русия е сюрреализъм.
Филмът е направен на няколко глави с различни истории във всяка. Едната глава се казва "Заложниците на войната". Това заглавие е заимствано от картина на руски модернист-сюрреалист, докато работихме по тази част от филма, когато сме при хора на фронта, които живеят и искат да живеят под бомбите, защото не могат да се разделят със собствените си кутийки и жилища. Тази картина "Заложници на фронта" ми изплува, докато бях при хората в Донецк, които стоят там и живеят като жив щит.
В Донецк при тези хорица идваха благотворителни организации, за да им носят боб и ориз, но хората в тези организации бяха с военна подготовка.
Интересно беше, че когато нещо гръмнеше и имаше жертви, тези от благотворителната организация излизаха с камери и снимаха, и казваха – вижте украинците какво направиха, избиха невинни хора.
В същото време тази същата неправителствена организация всъщност помага на народа в Донецк с боб, за да останат хората там заложници, за да бъдат използвани като щит. Това е сюрреализмът, да гледаш как хорица се бият за боб, а тези, които им карат боба, пеят "Ленин молодой".
Бяхме в Авдеевка и там интервюирах една баба Люда, която е преживяла Втората световна война. Тя също е сюрреалистична, с един пеньоар, бастун и с кърпа на главата, и ми казва – аз бях на пет години, когато започна Втората световна, ще преживея и тази. Като гръмна бомба отстрани до нас, и тя ми казва, че това били наши. Кои са "наши" питам я, при положение че в двора ѝ имаше руско оръжие."
Всяка глава във филма, заснет преди година, днес се сбъдва
"Когато бях в Авдеевка, никой не вярваше, че ще има битки там. Когато заминах през миналата пролет, очаквахме офанзивата на въоръжените сили на Украйна, но какво стана... Хората на тези места са институционализирани, точно като затворниците, прекарали двадесет и повече години в затвора. Такива хора няма какво да правят, като излязат от затвора, същото е и с тези хорица. Това е някаква магия на затвора там, в окупираните територии, защото ние ги питаме какво правят там, защо не се махнат, но те си мислят, че ако се махнат оттам, няма какво да правят на друго място. Това е страхът от някакъв нов начин на живот – да се промениш. Там местните хора се бият за боба, който им носят, превръщайки ги в живи щитове, но остават там в тези места, защото не искат да се променят. Баба Люда на 85 години не може да разбере какво е да се промениш, нищо, че до нея гърмят бомби, за нея е важно, че ѝ дават боб. Прибира се в къщичката си и е спокойна в тази кутийка. Това е там, хората нямат избор, но това им е дълбоко втълпено."
"Вагнер"
"В офиса на "Вагнер" се срещнах с младеж, с едва набола брада, който се представи като Гриша Путин, който прави стратегия на войната и как праща танкове на Варшава.
Когато заминах, Пригожин беше жив, а "Вагнер" сила, сега Пригожин е труп
"Всеки, изправил се срещу Путин, загива, колкото и да е близък, всеки, изправил се срещу Путин, загива. Ето и Навални. Общият знаменател, въпреки че Пригожин и Навални са несравними, но общият знаменател между тях е, че на диктатора не му пука кой се изправя срещу него и как. Направиш ли го, край, пътник си."
Слонът е в стаята
"Западът подцени Путин и затова "слонът е в стаята". Европа подцени всички. Смъртта на Навални е и заради това подценяване от страна на Европа.
Във филма ми ще видите как, докато бях във "Вагнер", пристига един човек с кожен шлифер. Този човек отговаря за пропагандата на "Вагнер" и че можел да спре 500 хиляди акаунта, които биха могли да влияят на руската нация мисловно. Той ми даде пример как Навални, тогава още жив, се опитвал да саботира и събори руската нация. Питам този човек какво мисли за Навални, а той ми отговори, че за Навални е по-хубаво да не се мисли, и нищо да не се мисли. Всъщност Навални е косвена жертва на европейското мислене. Западът сега през "устата" на Макрон уж се е събудил, но какво прави този Запад две години досега от началото на войната? Защо този Запад не направи нищо с имотите на руските олигарси досега? Сега тепърва ще мислим как да вземем техните активи и ще ги използваме в помощ на Украйна. Защо чак сега? Западът все си мисли, че всичко е някаква шега, но нищо не е шега.
Нека видим картата и чуем как се говори за Новоросийск... Защо Западът пропуска отново тези думи, защо не гледа картата там, където е превзето около Херсон, ми това е вече част от Новоросийска република според Путин, която ще стане като Донецк и Луганск. Приднестровието го грози същата съдба – там е бомба със закъснител. Защо Западът пак не чува? Защо не разбира, че руснаците са готови на всичко, колкото и хора да загинат. Те няма да спрат. Защо стана всичко и как ще свърши всичко – това питам различни хора в Мариупол. Те ми отговарят – не, не, не ни питайте нас, питайте политиците. Какво трябва да се случи, за да разбере Европа, че това не е шега и че много хора умират и това не е игра."
Снимка – личен архив
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg