Германският режисьор Бенджамин Пфол гостува на София филм фест с дебютния си филм "Юпитер". Той носи това име неслучайно – комета наближава Земята и 14-годишната Лея е принудена да се раздели с досегашния си живот, тъй като родителите ѝ я отвеждат в планината, заедно с брат ѝ, за чието психично заболяване те се опитват да намерят лек и обяснение. В планината група от хора са се събрали, за да наблюдават преминаването на кометата на път за Юпитер. Те са уверени, че човечеството произхожда именно от далечната планета, а семейството на Лея най-накрая намира смисъл в съдбата си и надежда за бъдещето.
Какво обаче се случва с тийнейджърката – ще последва ли родителите си, или ще открие собствен път на планетата Земя? Това е само един от въпросите, които са залегнали във филмовата история на Пфол. За нейна основа служи дипломният късометражен филм на режисьора, който носи същото заглавие.
"Имах желание да разкажа още от тази история, да я изследвам по-надълбоко. По онова време в цяла Европа хората и правителствата някак си се обърнаха надясно и се случиха много странни събития. После дойде и Covid, с това навлязоха още по-странни идеи, които хората следваха. Беше ми интересно как изведнъж нормалните хора започват да следват такива налудничави идеи и исках тъкмо това да разследвам като един кинорежисьор. Така всъщност започна работата по пълнометражния филм", обясни в "Артефир" Бенджамин Пфол.
Той не се опитва да подходи към световете около нас натуралистично, а търси абстрактните форми във всеки жанр. Затова и историята в "Юпитер" е разказана чрез средствата на научната фантастика.
"През всички тези години тя ни е помагала да разберем повече за света, в който живеем. Да, може би наистина е странна идеята да отидеш на Юпитер, но не е по-странно от това, което разказва бившият президент Тръмп например – казва още Пфол. – Смятам, че като човешки същества имаме нужда един от друг и трябва да се грижим един за друг. Струва ми се обаче, че през последните години не се справяме много добре с тази грижа и имаме доста политически проблеми."
"Юпитер" показва съществения момент в порастването, при който вече подлагаш под съмнение идеите на родители си и започваш да мислиш по свой собствен начин. Пфол представя темата през една наивистична гледна точка, като дава възможност на зрителите сами да си зададат нужните въпроси.
"Мисля, че това е страхотната възможност за изкуствата, литературата, живописта, за един филм – именно да ни даде друга перспектива за това, което ни заобикаля. Виждаме постоянно това, което е около нас, и все пак не стигаме винаги до решения. Затова чрез изкуството можем да открием някакъв друг подход към света. Вярвам също и в развлекателния аспект на киното, същото така и в изкуството и красотата на това да гледаш звездите например“, допълва германският режисьор.
Той учи режисура в Мюнхен, като междувременно пътува със стипендии за обучение в Аржентина и Тунис. Не прави политическо кино, но има политически теми, които го вълнуват и които се опитва да включи в творбите си, докато разказва приключенски истории.
"Това е силата на киното – не си стоим във вкъщи, всеки поотделно да си гледа Netflix, ние се събираме. Заедно плачем, заедно се смеем, заедно се страхуваме и след това споделяме тези чувства. Споделяме и въпросите, които са възникнали. Понякога те са политически и могат да прераснат в дискусия. Точно това е за мен демократическата мощ на киното", смята Бенджамин Пфол.
Останалото чуйте в звуковия файл.
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът"..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg