Биоземеделието все повече привлича вниманието на земеделците и потребителите у нас. Радина Калдамукова, геолог и част от екипа на платформата "Климатека", сподели своите знания и впечатления от видовете биоземеделие в рубриката "Време за наука".
"Безорното земеделие набира популярност в страната. Хората, които се занимават с него, можем да ги определим като "смели земеделци", защото за мнозина тази практика звучи като нещо странно. В България ние сме по-скоро традиционалисти и не сме склонни към експерименти", споделя Радина.
Идеята зад безорното земеделие е да се минимизира обработката на почвата, като се избягва използването на оран и тежки машини. "Целта е да се запази плодородието на почвата и да се поддържа нейната структура във времето", обяснява тя. "Тежките машини и оранта могат да причинят т.нар."плужна пета", като променят структурата на почвата и я омазняват, което води до натрупване на влага и наводняване на земята."
Въпреки че безорното земеделие използва машини и сеялки, специализирани за този процес, една от най-интересните техники за борба с плевелите е използването на покривни и междинни култури. "Те конкурират плевелите и ги изтласкват, като намаляват необходимостта от използване на химикали и пестициди", посочва Радина.
"Биоземеделието се стреми да намали зависимостта си от външни торове и химикали, като възлага на системите си да осигурят нужните хранителни вещества за растенията", добавя тя.
Интересът към безорното земеделие в България се увеличава, макар и да е относително ново явление, по думите на Радина от около 20-25 години. Тя споменава възможността за използване на прецизни земеделски методи, дронове и други нови технологии, които могат да подпомогнат развитието на биоземеделието.
В края на интервюто Калдамукова дава подробна информация за т.нар. "биовъглен".
Чуйте разговора в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
