Човешкият живот на цената на един пробит долар. Винаги ли е било така?

Рина Бакалов е директор на Българския културен център в Израел и създател на българското училище "Патриарх Кирил" там. По традиция делегация от български евреи пристигна в София, за да поднесе цветя на Паметника на благодарността по повод 81-годишнината от спасяването на българските евреи. Гостуването ѝ в България съвпадна със смъртта на патриарх Неофит, така че разговорът ми с нея в "Мрежата" бе посветен както на тази загуба, така и на дълбоката връзка на еврейската общност с БПЦ и незабравимия спомен за делата на Светия синод по време на властващия ЗЗН (Закон за защита на нацията) и по конкретно през 1943 година:

"Да е светъл пътят му нагоре на патриарх Неофит, както беше светъл и на земята. Имах много срещи с него, свързани с тази годишнина и винаги той е посрещал нашата делегация от Израел с цялата си благост, с цялото си интелигентно излъчване. Така че ще запазим много топли чувства към този човек и всъщност нашето българско училище в Израел неслучайно носи името на патриарх Кирил, Праведник на народите, заедно с митрополит Стефан, с което винаги съм искала да направя връзката между БПЦ и Израел, която връзка е много силна. Мислех, че идваме тук по повод 81 години от Спасяването, но се оказа, че станахме част от нещо друго. Преди часове се поклоних пред тленните останки на патриарх Неофит."

Разговорът с Рина Бакалов естествено се връща към събитията по света, към омразата и нарастващия антисемитизъм, към неразбирането за онова, което се случва в Израел.

Защо Газа не е вторият Дубай

"След началото на войната много бързо се обърна общественото мнение, много бързо хората приеха плача на палестинските деца и жени и забравиха това, което се случи на 7 октомври, когато имаше нападение над Израел, убийство на 1400 души – все млади хора. Това бяха младежите, които вярват, че можем да живеем заедно и да има Палестинска държава. Този концерт на "Нова", тези кибуци наоколо... са все хора, които работят заедно с палестинците, с идеята, че им помагат, за да се връщат те при семействата си с пари.

Много бързо всичко това изчезна, забрави се и остана пропагандата. "Хамаска" бих я нарекла, защото не искам да кажа, че това се отнася за всички палестинци. Все пак ние живеем с палестинци, които са в Рамала, които са в Йерусалим, и това са хора, с които имаме прекрасни взаимоотношения и аз имам приятели там. Но Хамас, която тръгна като една много социална партия навремето и те с това спечелиха избори, днес са една от най-страшните терористични организации. Само че пропагандата им е много, много евтина, която лесно стига до сърцата на хората, които не познават проблематиката и не са се задълбочили с това, което се случва при нас.

Продължаваме да лекуваме в израелски болници палестинци от Газа. Аз имам приятелка лекарка в Ашкелон – лекуват се палестинци там и сега. В същото време са тунелите – 720 км, в които може би са нашите заложници, в които намират каси с пари. Израелската армия е намерила вече милиони долари, шекели, всякакви валути, които са останали там, в тунелите. Ами ако всичко това се беше използвало да се строи над земята, а не под земята, може би Газа щеше да бъде втори Дубай. Ако малко от тези средства бяха вложение в училища, та тези деца, които се раждат там, да могат да се учат... Защото смятам, че най-важното нещо е образованието и ако тези деца нямат възможност да се учат, то ние нямаме никакъв шанс някога да живеем нормално. Говорим за нормални светски училища.

Хамас убива собствените си хора, за да се обвини Израел. Даже съвсем пресен пример са камионите, които влезнаха с помощите. Те прегазиха над 140 души. Бе обвинен Израел, че е стрелял отгоре с дронове, само че всичко това е заснето отгоре с дронове и се вижда какво се случва – гладните хора, които се хвърлят пред камионите, са прегазени като животни от тях, само и само, за да бъде обвинен другият. Когато Израел обявява, че трябва да се освободи от цивилни някой град, защото там ще се обстрелва или там ще влезе армията, Хамас им забраняват да напуснат районите, за да има повече жертви, защото за тях жертвите са пари. Измерението им е в пари, а не в човешки животи."

За сексуалните издевателства и доклада на ООН

"Израел се занимава прекрасно с оцелелите и с тези, които успяхме да върнем все пак, но това не се използва като пропаганден материал. В Израел е важно да се запази психиката на хората и на децата, но понякога, когато на света не се показват тази жестокост, то това се приема по друг начин, като че ли я е нямало, че е лъжа... И това лесно се приема от света, защото никой не иска да разбере, че ние имаме други устои и друг морал.

От друга страна, страхотно се полагат усилия за тези, които са върнати, които са изнасилвани зверски... Ще ви разкажа покъртителната история на едно младо момиче, което по време на фестивала "Нова", попада в ръцете на терористите, които ѝ счупват рамото и така я откарват в Газа. И понеже са страшни болките, там се налага да направят някаква интервенция – не знам как да кажа, но те ѝ монтират ръката наобратно с лакътя навътре, а дланта – навън. И когато тя ги пита какво направихте с ръката ми, боли ме, те са ѝ казали: "Ти се радвай, че не те убихме". В Израел правят операция, за да върнат ръката в нормалното ѝ състояние, но това ще бъде дълъг процес... Кой знае колко момичета има, които днес са бременни от изнасилванията. Въобще много е страшно.

В Израел сега е уж спокойно, в смисъл, че няма бомбени атаки в централната част на страната, но няма настроение, няма никакво настроение у хората. Всички са унили, ходи се на демонстрации към правителството, за да направят всичко възможно да върнат всички заложници и светът трябва да разбере, че за нас това, че има още 134-135 души, които са там, не се знае точната бройка, не се знае кои са живи – кои не, е най-важното. Докато не се върнат те, нищо, никога няма да спре."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.