Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ивайло Иванов: Може би до десетина години ще има квантова валута у нас

Физици за първи път експериментално провериха възможността за прототип на оптични квантови пари и се убедиха в това, че те са един от най-безопасните видове валута, заяви в предаването "Следобед за любопитните" физикът Ивайло Иванов. 

"Сега квантовите пари се моделират само в лабораторни условия и не са в обращение. Тяхната система за защита срещу фалшифициране се основава на принципите на квантовата криптография. За разлика от традиционните, тя използва физическите средства за приемане и предаване на информация – например с помощта на електрони или фотони", уточни младият физик.

Физиците създали модел на банкнота и кодирали нейната поляризация на отделни фотони. Проучването установило, че кодирането чрез промяна на квантовото състояние не позволява точно да бъде копирана банкнотата, без собственикът да разбере за това, съобщи в ефира на БНР Ивайло Иванов, т.е. това е много по-сигурна валута от използваната в момента. Един от недостатъците на носителите на квантовата информация е силната чувствителност – кодът с времето може леко да се изменя под влиянието на външни фактори и за това за момента тя се изработва само в лабораторни условия, твърди Иванов.

Въпреки че е трудно да се намери някой, който да не е чувал за криптовалутите, техният научен аналог – квантовата валута, не е толкова известен и вероятно ще се реализира след около 10 години, прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" Ивайло Иванов.

Подробности за спецификата на бъдещите квантови пари, можете да чуете в звуковия файл от разговора на Ани Костова с Ивайло Иванов.

Снимка – Pixabay и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25