Всеки човек носи вътрешна битка, желание за извоюване на правотата и защита на човешкото достойнство, а киното дава шанса тази борба да достигне до зрителите, които често изпитват нуждата да се припознаят в нея. В такива персонажи се превъплъщава Ивайло Захариев – добри души, които се бунтуват срещу системата и несправедливостта в нея, често остават неоценени, но не спират бунта си. Той може невинаги да използва най-добрите средства, за да се заяви, но посоката му винаги е ясна.
Замислете се за пътя на Мартин, който Ивайло изживява в "Под прикритие" – този пионерски сериал, който е видимо, че и до днес вълнува зрителите, защото продължава да се върти в телевизионния ефир. Малко преди това е ролята му в дебюта на Александър Христосков "Номер едно", където става ясно каква сила има бунтът като начин на изразяване в изкуството. Следват роли във филмите "Лов на дребни хищници", "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", в сериалите "Ягодова луна" и "Пътят на честа". Имаше и един "Южен вятър", а сега можем в "Пулсът на танца" да го гледаме. Последният филм е част от програмата на тазгодишния 28-и София филм фест.
За Ивайло във въпроса защо конкретният герой действа по определен начин, се намира пътят му към персонажа.
"Това е основата в търсенето ми как да достигна до мотивацията на героя. До това как той се движи, по какъв начин мисли, как общува с останалите. Така вече мога да го разбера. (…) Това са неща, които са наистина интересни за дълбаене", каза актьорът в "Кино с думи".
Тази провокация го води във всяка негова роля. Той често играе доброто момче в киното и е на мнение, че тъкмо в това се крие и интересното – да успееш да следваш линията на доброто и да му бъдеш верен докрай.
"Лошият за нас, актьорите, е интересен, но понякога е лесен, защото може да е всичко. Доколкото да играеш добрия, трябва да е много внимателно, защото една грешна стъпка – и му се лепва петно", обяснява Захариев.
Според него българското кино трябва да прескочи лимита на локалното.
"Театърът е локален, това е нормално. Той винаги носи интересите, които вълнуват нашето общество. Но киното трябва да бъде наистина отворено към света, "Под прикритие" го показа. За поредна година го доказва дори. Трябва точно по този начин филмите ни да бъдат насочени към света, да бъде отворени към него."
Неслучайно Ивайло Захариев е сред организаторите на втория Български филмов форум, който на 13 март събра в НДК имена от филмовата индустрия с идеята да постави основите за бъдещи сътрудничества. Задачата му е да заздрави връзките между кинообщностите в региона.
"С това се надявам да допринесем за правенето на копродукции и да достигнем до по-големи пазари", допълни още той.
Актьорът смята, че мястото на българското кино определено е в киносалоните, където зрителят може да се наслади на детайлите и напълно да съпреживее историята във филма. А по отношение на въпроса с авторските права на артистите казва:
"За съжаление в България се опитваме да измислим топлата вода. Няма нужда, измислена е. Също така и регулациите за авторското право. Има си европейска директива, има път, по който нещата трябва да се случват. Мисля, че това е един добър път, едно уважение към авторите, към артистите, към всеки, който е част от създаването на един филм. Когато това уважение липсва от някоя страна – дали ще бъде продуцентска, дали ще бъде някой разпространител, или който и да било – това е проблем. Проблем, който ни откъсва от художествеността на филма и ни вкарва в това колко струва сиренето, което е тъжно."
Ивайло Захариев обясни, че всъщност е сам в битката за правата си. Има други творци, които се борят за спазването на авторското право, но от страна на гилдията на актьорите той усеща само морална подкрепа. Стигне ли се до съда, там е сам.
"Именно защото са малко телевизиите, които снимат, малко са успешните продукции, не е честно успехът да бъде усвояван само от един. Киното е колективно изкуство, а успехът на даден филм или сериал е успех на всички, които са участвали. Всъщност това защитава авторското право – защитава твореца да получи заслуженото, а не нещо, което той си е наумил, че е негово. Това е развитие на обществото. Както например 90-те години имаше непрекъснато вицове за мутри, защото около нас имаше мутри. Това изчезна, т.е. нашето общество по някакъв начин се разви и надскочихме това мислене. Тъмните години на прехода в 90-те години отминаха, но ето сега в културата имаме нужда да пораснем и да започнем да разбираме какво е авторско право. За съжаление и в съдебната ни система трябва малко образование в тази посока, защото малко са съдиите, които разбират от това. Разбирам, нормално е да не са така запознати, но за съжаление това ще бъде процес, в който ще съм един от пионерите", разясни актьорът.
Още за киното на Ивайло Захариев, за работата му с колегите от Сърбия и френския филм, в който участва, за продуцентския му опит в бъдеща продукция, която ще засяга една от любимите му теми – гейминга, за смешните моменти в "Под прикритие" и снимането с различните режисьори, оказали влияние върху него, и за това с какво го впечатлява "Game of Thrones" – чуйте в звуковия файл.
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg