Соумяшри Павар, една от най-изявените танцьорки и хореограф на класически индийски танц-театър, пристигна за първи път в София. От 13 до 17 март тя ще проведе уъркшоп, посветен на класическия индийски танц-театър. Заниманията са в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала", а организатор е фондация „Ден Гри“.
Уъркшопът, предназначен за танцьори, актьори и хореографи, е посветен на "Бхаратанатям" и "Кучипуди" – два от осемте стила на класическия индийски танц-театър, които са запазени отпреди пет хиляди години и са едни от най-популярните стилове в Индия. Изпълнявали са се главно от жени и мъже брахмини, като чрез драмата на танца пресъздават древни истории и се смятат за най-висша форма на ведически ритуал.
Участниците ще се запознаят с уникални танцови техники, в които краката поддържат ритъма, ръцете разказват историята чрез жестови език (мудри), а лицето изразява емоциите.
"Много харесвам метафората за индийската класическа танцьорка като първия мултимедиен текст. Класическата индийска танцьорка изразява едновременно дума, звук и образ – докато танцува, тя непрестанно свързва стъпките, мудрите и изражението си, като че проявявайки игривостта на човешката природа", казва режисьорката Елена Панайотова, председател на фондация "Ден Гра".
Творческото ателие ще завърши на 17 март с представяне пред публика на кратка хореографска пиеса "Навараса", както и със солово изпълнение на Соумяшри Павар. Входът за представлението е свободен.
Соумяшри Павар (Ph.D) е Bharata Natyam & Kuchipudi танцьор, учител, хореограф и изследовател с над двайсет и пет годишен опит. Тя специализира при едни от най-утвърдените майстори на индийски класически танц в университети в Мумбай. Водещ преподавател в Университета по Драма в Аурангабад. Директор на изследователския институт по класически индийски танц "Девмудра" в Аурангабад. Има множество участия като танцьор и изследовател в престижни танцови фестивали и симпозиуми в Индия и Европа. Член е на Международния танцов съвет, ЮНЕСКО в Париж и член на Световния културен форум на Индия (IWCF) в Делхи.
Снимки – Регионален център за съвременно изкуство "Топлоцентрала"
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят, който трябва да бъде изследван от читателя. Свят, създаден от автора – в случая каза писателят, поет и преводач Хайри Хамдан. Самият той казва, че се пита постоянно защо героите му са взели..
Стратегии за прилагане при четене и изисквания за жанрове. Размисли за романа на Владимир Полеганов "Другият сън". Каква подготовка изисква четенето? Трябва ли читателят да е наясно с конвенциите на съответния жанр или с начините, по които работят литературните похвати, за да чете пълноценно? Какво "изискват" от нас литературните..
Архивите са живи в "Terra Култура", за да отбележат чрез хроника в звук 5 години без Стефан Данаилов . Ламбо, Мастера, майор Деянов, българския Ален Делон… Какво остава след човек, когато отпътува отвъд този свят? Може би винаги е подходящо да питаме мечтите на човека. Малкият Стефан е мечтаел да стане моряк. Съдбата обаче го кани..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се срещнете с този естетически и социален портрет на социално бедни хора. Специален гост на предаването "ФотоФабрика – факт и фикция" е един от най-човеколюбивите съвременни артисти Валерий Пощаров,..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
