Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

София е сред 50-те града в света с най-мръсен въздух

Д-р Александър Симидчиев: Според СЗО няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха

| обновено на 14.03.24 в 09:46
Александър Симидчиев
Снимка: БГНЕС

София попадна в Топ 50 на най-замърсените градове в света, ситуацията е малко по-добра от тази в Букурещ и Киев, както и доста по-приемлива от тази в Берлин. София се нарежда на 50-о място в тази класация с индекс 65, което съответства на умерено замърсяване на въздуха. Румънската столица Букурещ е на 35 място в същия списък.

В същото време знаем, че Европейският парламент и Европейският съвет постигнаха политическо споразумение за предприемане на по-сериозни мерки за подобряване на качеството на въздуха. То предвижда по-строги лимити и целеви стойности в сравнение с настоящите за няколко замърсителя, включително прахови частици. Също така до 2030 година емисиите, които са най-вредни за човешкото здраве, трябва да бъдат намалени два пъти.

Доктор Александър Симидчиев, пулмолог и председател на Сдружение "Въздух за здраве", споделя своето мнение относно предстоящите регулации и изготвянето на пътна карта за по-чист въздух. "Процесът на консултации върви във всички държави-членки на Европейския съюз, като се включват и обществени обсъждания за всяка предложена мярка", посочва д-р Симидчиев. "Оценката на комисията е базирана на междинните данни, защото сме в преходен период до 2030 година."

Разговорът продължава с акцент  върху важността на нивата на замърсяване. По неговите думи Световната здравна организация (СЗО) е категорична в твърдението си, че няма безопасно ниво на замърсяване на въздуха. Всяко ниво, което надхвърля фоновите стойности, представлява потенциален риск за здравето на хората. "Нормите, установени от ЕС, са по-високи от тези на СЗО", посочва д-р Симидчиев. "Този проблем става все по-актуален, защото според СЗО, натрупаните данни за опасността на замърсяването на въздуха налагат намаляване на нивата до поне два пъти."

Важно е да се отбележи, че по неговите думи миксът на замърсители в различните градове варира. В София например автомобилният транспорт и битовото горене за отопление играят основна роля в замърсяването на въздуха, особено по време на зимния сезон. В резултат на това здравословните проблеми, като аритмии, хипертония и респираторни заболявания, са по-чест в този период.

По неговите думи съществуват две главни групи заболявания, причинени от замърсяването на въздуха: алергии и респираторни инфекции. "Замърсяването на въздуха увеличава броя на алергичните реакции, като същевременно потискат имунната система и предизвикват по-лесно инфекции", обяснява д-р Симидчиев.

"Самото замърсяване на въздуха предизвиква две групи заболявания – едните са свързани с обостряне на алергии, защото те се предизвикват от полени, но те се пренасят много по-добре, когато има частици във въздуха, по които те могат да полепнат и да променят имунологичната си характеристика. Замърсяването увеличава рязко броя на алергичните заболявания. Другите заболявания са същите тези частици, ако няма полепени полени по тях, те пък потискат имунната реакция на дихателната система и отварят вратата към инфекции", казва той.

Наближаването на регулации и строги мерки за контрол на замърсяването на въздуха е крачка в правилната посока. С подкрепата на експерти като д-р Симидчиев и ангажимента на институциите, можем да се надяваме, че в бъдеще ще дишаме по-чист въздух и ще живеем по-здравословно.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Берлинската стена

Стените между нас 35 години по-късно

Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас?  Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..

публикувано на 27.11.24 в 18:12
„Преминаване на Сръбско-българската граница“, картина от Антони Пьотровски

Българо-сръбската война – еманципация тъкмо навреме

Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..

публикувано на 27.11.24 в 18:04

Международната кампания "Повече радост" подобрява раждаемостта

Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост"   (More Joy), организирана от  Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..

публикувано на 27.11.24 в 11:39

Природни и хуманитарни науки: Конференция за общото в различното

На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..

публикувано на 27.11.24 в 11:24

Бъдещето на българското вино: Национална конференция за послания и развитие

"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..

обновено на 27.11.24 в 10:55