Стефан Георгиев: Нищо от това, което наблюдаваме, не е родолюбие

На 10 март, когато България се гордее със спасяването на българските евреи от Холокоста, се проведе протест под надслов "Вън мигрантите от България". Докато си спомняме какво означава да подадеш ръка на другия в едно трудно време, днешната реалност ни изправя пред нови морални дилеми. Страх, неразбиране или чужди интереси и манипулации са причините за това разместване на ценности и засилващата се нетолерантност в обществото? За дискриминацията и разделението в "Нашият ден" говори социологът Стефан Георгиев.

Изначално процесите на миграция и интеграция, по думите на социолога, имат политически измерения. Това, което се случва в един от столичните квартали, според него има очевидни партийни краски и двигатели. Организатори от бивши управленчески структури се опитват да наложат представата, че София е опасна, заявява Георгиев, според когото започва да се трупа псевдопатриотична, националистическа реторика, чиято цел е предизборна мобилизация.

Гостът припомня случая, в който жители на Хитрино решават да осъществят граждански арест на група хора с дълги бради. Междувременно в самия център на София се случва друг тип саморазправа. В тези прояви Георгиев открива белези за едни по-дълбоки, продължителни и взривоопасни процеси. От една страна, българското общество се чувства несигурно и опитва да идентифицира опасности, които по някакъв начин да поемат вината за тази несигурност. Това рефлектира върху бежанците и мигрантите, които в повечето случаи не са тук по собствено желание и живеят в ситуация на несигурност, смята социологът.  

Според Георгиев в тези процеси се разкрива една генерационна обусловеност – много млади хора по този начин разбират реализирането на своята будна, гражданска съвест. Българското общество изглежда не е толкова толерантно и склонно да приема различните и това се дължи на кризисната реалност, в която живеем, по думите на госта.  

"Политическият елит или се възползва активно и явно, какъвто беше вчерашният случай, или по някакъв начин неглижира такива прояви и се опитва да ги нормализира. Няма категорична позиция, която да отхвърля прояви на ксенофобия и расизъм", заявява Георгиев, който вярва, че "нищо от това, което наблюдаваме, не е родолюбие".

Георгиев споделя данни от проучване, проведено преди няколко години, на тема "Радикализация на неприемането". Според неговите резултати има категорични индикации, че нашето общество е затворено, капсулирано в себе си, става по-консервативно и все по-трудно възприема представата за съжителството с други, които не носят неговите белези и качества. Според социолога тенденцията не е само българска и цяла Европа върви към затваряне, което не е добър знак на фона на все по-космополитния, глобален свят.

По думите на Георгиев в търсенето на сигурност българите най-често обръщат поглед към светлите образи от миналото и това утвърждава един патриотизъм с характеристика на национализъм. Резултатът има по-скоро негативни последствия, които си проличават в социализирането на младото поколение – то се явява носител на тази радикализация.

Георгиев коментира възможните последствия от тази тенденция. Непосредственият ефект са прояви като тези, които наблюдаваме в последните седмици. Това не би трябвало да е допустимо в една държава, изповядваща европейски ценности, заявява гостът.  

Дългосрочният ефект се изразява в начина, по който си представяме бъдещето. "Иска ми се да вярвам, че можем да говорим за бъдеще, което съдържа думата съжителство, думата солидарност. Ще ми се да не се срещат толкова много думи, свързани с етноцентризъм, "бяло превъзходство" и ксенофобия. На този етап това, което наблюдавам, не ме кара да се чувствам оптимист", казва в заключение социологът.  

Целия разговор чуйте в звуковия файл: