Днес Църквата чества паметта на Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, който по-късно става Врачански епископ. Макар и прочут възрожденец, малко са българите, които знаят, че е канонизиран за светец от Българската православна църква на 31 декември 1964, две години след канонизацията на св. Паисий Хилендарски.
Софроний Врачански е роден през 1739 г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия и е шивач на дрехи от дебелия вълнен плат аба, но е устремен към духовни занимания.
През 1762 година, когато е написана "История славянобългарская", Софроний е ръкоположен за духовник. Започва работа като учител и книжовник в Котел. Съдбовна се оказва срещата му със св. Паисий Хилендарски през 1765 г. Отец Паисий му показва своята история, на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Повлиян от идеите на Паисий, поп Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история.
При първия препис от 1765, който се приема за най-точен, заглавието е изписано "История славнобългарская", а впоследствие се е превърнало в "славяноболгарская". Преписвачите от по-късния период тълкуват Паисиевото заглавие по посока на историческата епоха, в която са живели. Думата славянска не е позната към тогавашното време.
Останал вдовец, поп Стойко е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний на 17 септември 1794 година, а врачани посрещат с трепет, радост и надежда първия врачански архиерей, който е българин. Той е един от първите духовни будители на българския народ през епохата на Възраждането и един от първите просветители и радетели за новобългарска просвета и книжовност.
На 1 ноември – празникът на програма "Христо Ботев", в предаването "Мрежата" разговаряме с директора на програмата Кин Стоянов . "Културата в реално време" – това е мотото, което програма "Христо Ботев" следва през цялата година, участвайки активно и на живо в културните събития в страната чрез изнесени предавания извън ефирните студия,..
В редакция "Хумор и сатира" винаги сме много актуални дори и когато си спомняме за ярки личности от миналия век и в това можете да се уверите в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Кирил Варийски, чийто 70-и рожден ден..
В Деня на народните будители гост в студиото на "Артефир" е Йордан Радичков , автор, издател и внук на големия български писател Радичков. Младите хора винаги са обичали творчеството на Йордан Радичков, което е изконно свързано с новото, с това, което предстои, с идеи, които още са непрочетени и неразбрани, по думите на госта. Радичков..
На софийския площад "Вацлав Хавел" беше открита скулптурата "Сърцето пътува" на чешкия артист Курт Гебауер, автор на проекта "Сърце" в памет на Хавел в Прага. "Курт Гебауер е един от известните чешки скулптори "със своята универсалност и способност да работи с околната среда. Негови скулптури са сред езера, паркове или архитектурни ансамбли."..
Има една отдаденост, която е повече от изпълнение на задълженията, една енергия – особено в ден като днешния, по-голяма всеотдайност, с която един мениджър (или един оперен режисьор) изпълнява задълженията си. "Опера на площада", "Музи над водата", "Опера в парка", "Опера на върховете"... Как нещата се превръщат в мисия? Акад. Пламен Карталов ,..
От 1 до 7 ноември Благоевград е домакин на Балканския театрален фестивал . Организатор е Драматичният театър "Никола Вапцаров", със съдействието на Община..
Галерия "Астри" по неписана традиция представя новата изложба на художника Евгени Колев. Тя е назована лаконично "Живопис" и съдържа 21 картини, подредени..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg