Българската история е изпълнена с фигури и събития, които остават пример за следващите поколения. Сред тях са не една или две силни български жени, които изиграват важна роля в обществото и културата на страната ни през вековете и проявяват невероятна воля и адаптивност в различни сфери на живота. С личностите на 2 от тях ще запозная днес нашите слушатели.
Първата е Йона Маркова - малко позната със съдба, облечена в храброст и преданост на родината. Тя е единствената жена, която участва в пет войни.
Родена в село Бойница, Йона не се покорява на общоприетите стереотипи за ролята на жената в обществото. Съблича женските дрехи, облича се с мъжки беневреци, дрехи, украсени с гайтани, слага на главата си калпак, а в червения си пояс мушва кавал, на който свирела майсторски.
Когато настъпват трудните години на Априлското въстание, Йона постъпва в Опълчението пролетта на 1877 г. Записана е с името Иван Марков. С пушка на рамо, защитава Шипченския проход наравно с мъжете. Участва в боевете при Шейново и Стара Загора.
В Сръбско-българска война, тя постъпва в Българската армия и участва в битката при Сливница. За нея изследователят Кирил Петров пише „Да си спомним момента, когато в дъждовния ден, българските позиции на „Три уши“, в Сръбско-българската война се засипват от сръбски куршуми. Всички са притихнали в окопите. И само тя става, тръгва изправена срещу смъртта и бива последвана победоносно от войнишките редици“. Участвала е и в Балканската война, където се бие при боевете на Одрин.
За бойните ѝ заслуги е наградена с редица медали и ордени. Получава два ордена „За храброст“. След войните, Йона Маркова се мести в столицата. До края на живота си носи мъжки дрехи. Умира на 68 години и погребана с военни почести.
За още една смела българка ще кажем няколко думи в днешния празничен ден. Това е Райна Касабова, която с възхитителен героизъм и жертвоготовност се превръща в първата жена в света, участвала във военен полет.
Цялото ѝ семейство е изпълнено с порив за свобода. Райна, родена на 1897 г. в Карлово, също копнее да даде своя принос за родината си. Когато е едва на 15 години, идва новината за военната мобилизацията преди Балканската война. Тогава тайно от родителите си, тя се записва на самарянски курс.
Подтикната от ентусиазма, обзел българския народ в мечтата за национално обединение, Райна се отправя към летището близо до Свиленград, където трябва да бъде разположена полевата болница. Там тя се отличава като най-младата, най-сърцатата и смела милосърдна сестра.
Райна Касабова става свидетел на първия боен разузнавателен полет в историята на българската авиация. Самолетът я вдъхновява и тя започва да мечтае за небесата. Тя пожелава да полети, а летците се съгласяват. Възлагат и отговорна задача. Тя се качва на наблюдателското място на самолета зад пилота Стефан Калинов. Когато минават над Одрин, Райна Касабова, безстрашна пред дъжда от куршуми, започва да разхвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение – че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следваща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация. Малко по-късно, на 26 март 1913 г. Одрин пада.
Райна Касабова е била не само смела, но и красива. Няколко години след героичното и летене, печели конкурс за красота във Варна. Така и не създава семейство, тъй като любовта на живота й загива през войните. Умира на 71 години.
Историите на Йона Маркова и Райна Касабова са свидетелство за това, че смелостта и решителността на българската жена не познават граници. Те са ненадминати в своята преданост на идеалите за свобода и справедливост, оставяйки след себе си следа от доблест и храброст, които, надявам се, ще възхищават поколенията занапред.
И до днес, силата на българските жени не може да се подцени. Те са източник на вдъхновение и мотивация за цялото общество, като продължават да разширяват границите на възможностите и да променят света около тях.
Чуйте в звуковия файл.
Данни за това как да се отнасяме към покойниците откриваме още в Стария завет. Молитвите за мъртвите съществуват от древност, тъй като "в Христа всички са живи”. Всяка събота от седмицата е посветена на покойниците. Традиция е на задушниците, установени от църквата за общ помен за починалите да се посещават гробищата, за да отдаваме дължимата..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Това отношение към журналисти не е отсега, а от доста отдавна. Минаха немалко години, откакто Анна Цолова влезе в директен конфликт с политици по време на предаване и вместо да беше..
В рубриката "Съвети на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Гена Видева от Ямбол: Предоставянето на услуги и..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо Блажев, създател на сайта "Книголандия" и групата "Какво четеш" с над 200 000 членове. Те споделиха своите мисли за будителите и вдъхновителите. Иво Сиромахов разказа, че след като е..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф. Илин Савов е директор на Научноизследователския институт по продоволствена сигурност към Тракийския университет в Стара Загора (единствен у нас). Експерт по проблемите на националната,..
На 1 ноември – празникът на програма "Христо Ботев", в предаването "Мрежата" разговаряме с директора на програмата Кин Стоянов . "Културата в..
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му..
Има една отдаденост, която е повече от изпълнение на задълженията, една енергия – особено в ден като днешния, по-голяма всеотдайност, с която един мениджър..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg