Олег Ролдугин: Злото се случва незабележимо и плавно

Погребението на Алексей Навални и Русия коментира в ''Мрежата'' по програма ''Христо Ботев'' Олег Ролдугин, главен редактор на "Собеседник" – един от малкото останали вестници в Русия, които излизат на хартия. "Собеседник" навърши 40 години на 23 февруари 2024. Изданието има и онлайн версия. "Собеседник" е вероятно единствената руска медия, която още преди смъртта на Алексей Навални излезе с първа страница, посветена изцяло на руския опозиционер, изпратен в наказателна колония зад Полярния кръг.

''Основно нашето издание е хартиено и от него вадим материали за сайта ни. Преди пишехме специални материали и за сайта, но сега заради цензурата внимаваме. За да не ни посетят различни правоохранителни органи. Разбира се, проблеми има и за хартиените издания, но те възникват после. Просто когато пишем вестника, можем по-внимателно да следим за грешки, които могат да ни навлекат неприятности. Преди правехме много репортажи, разследвания. Сега вече такива теми са невъзможни. Добрите журналисти напуснаха Русия. Онлайн се срещат стойностни текстове, но печатни издания почти вече няма. Има качествени журналисти, като тези, които работят в нашия вестник, но има и и такива, които са просто пропагандисти.''

Медиите и журналистите, които така истерично подкрепят войната и действията на г-н Путин, те вярват ли на всичко, което говорят, или го правят от страх? Някои ваши колеги казват, че на тези журналисти се плаща добре, други, че им се налага да го повярват, защото иначе ще полудеят, не можеш да живееш в постоянна лъжа. Вие какво мислите?

''Съгласен съм по-скоро с второто, защото, човек може да се приспособява известно време и да е конформист, но не можеш да живееш дълго в разрез със съвестта си. Това е психологическа реакция – да се опитваш да убедиш себе си, че в новата обстановка трябва да говориш по този начин. И това засяга не само журналистите, но и много от политиците, обществениците. Но страната ни е съвсем различна вече. Не само политически и икономически, но и ментално. Когато Путин говори на Петербургския икономически форум през 2022 година, той каза, че никога вече няма да бъде, както беше преди. Така и стана. Вече нищо не е, както беше."

Защо руското общество е толкова апатично?

"Това не идва от последните две години, а може би от последните 15 години. Създаде се състояние на неверие в собствените сили. Т.е. повечето хора, болшинството си мислят – моята гледна точка, дори и да сме много, няма значение. Няма значение дали ще участвам в митинги, ще пиша статии или ще гласувам. Нищо от това няма смисъл. Тук се е развил повсеместен фатализъм – каквото-такова. Да, преди 2 години имаше протести, но много хора бяха затворени, отвлечени и сега дори това, което някой е писал в интернет, го няма, за да не може да се види кой е той.

Колкото до апатията, нея винаги я е имало у нас, но не мисля, че трябва да генерализираме за всички хора. На погребението на Навални бяха предимно млади хора – и то много. Ако това беше митинг в подкрепа на Путин, щяхте да видите предимно пенсионери. Но на погребението на Навални бяха само млади хора, които въобще не бяха апатично настроени. 

Искам да ви кажа, че апатията е по-малкият проблем. Проблемът при нас не е колко сме апатични, а колко много се събужда агресията в нашето общество. Ако включите телевизора, по всички канали ще чуете само препратки за ненавист, към кого ли не. И тази агресия се натрупа в обществото ни още от училище, а може би и от детската градина. Говори се, че всички около нас са ни врагове, че трябва да се защитаваме от тези врагове, иначе те ще ни победят и нас няма да ни има. Това според мен е по-страшно от всякаква апатия, защото от апатията може да се събудиш, но от това? Как можеш да оттласнеш човек от ненавистта, която са му вменили като начин на живот? Това е много по-сложно от справянето с апатията.

Това, което се случва сега, е, че цялата политика на Путин и неговите чиновници се е прицелила в младите хора. Те правят така, че пропагандата им да се разпространява сред младежите и даже децата в училище. Въпреки че у нас по Конституция е забранена политическата реч в училищата, там се създават детски организации, които формално са доброволни, но особено в училищата, в регионите, извън Москва, а и дори тук в Москва, практически насила записват децата в тези организации, под заплахата за репресии. Говори се, че ако детето откаже да се запише, то и родителите му ще бъдат обявени за чуждестранни агенти и може да бъдат изселени. И така тази пропаганда започва от детството.''

Какви са тези организации

"В България сигурно също сте имали пионерски организации? Това е нещо подобно, но вместо да се пропагандират марксистки и ленинистки теории, сега на децата им се говори за някакви традиционни ценности, свързани с патриотизма, разбира се, в контекста, в който в момента те се изповядват в Русия. В училищата идват специални хора, но безусловно са включени и учители. За тези детски организации се отделят много пари в момента. Правят се доклади за директорите, които отговарят за тези обучения, както и за работата на класните ръководители, които провеждат тези "уроци", които в Русия се наричат "важните разговори". И ако това продължи например 10 години с едно дете, което сега е първи клас до завършване на училище, какво ли ще стане? Засега не можем да кажем до какво ще доведе всичко това... Надяваме се, че ако децата насила правят това, то то ще има обратен ефект."

Когато излезе статията ви за Навални, той още беше жив. Тогава вие написахте: "…но надежда има". Надежда за какво?

''Това е цитат от негово писмо, в което той казва, че никога не е виждал Северно сияние и мечтае да го види. Така и не го видя заради смъртта си. Сигурно не са го извеждали там по време на Северното сияние и предполагам, че така и не е успял да го види…''

Как беше възприет вашият текст от обществото и от властите?

"На властите не им хареса. Загубихме част от тиража. Една част го иззеха. Имаше и голяма уплаха от разпространителите да продават хартиеното издание. Въпреки че от юридическа гледна точка ние не сме нарушили никакви закони. Но ни звъняха хора, които идваха тук да си го купят. Интересно е, че хората не знаеха, че има такъв вестник. Защото тук нагласата е, че ако е вестник, значи е пропаганден и изведнъж гражданите видяха, че нашият вестник не е пропаганда, а истинска журналистика и ни благодариха: О, благодаря ви, че ви има, ние мислехме, че сме останали сами. Стана ни приятно от професионална гледна точка. От цялата страна идваха хора да си го купят, но някои бяха с маски, представете си." 

Не се ли страхувахте, че нещо може да ви се случи?

"Е, то в Русия всеки ден може нещо да ти се случи… Сега се тревожим, дали ще успеем да продължим да издаваме хартиения вестник заради реакцията на разпространителите. Ако няма кой да го разпространява, ние ще фалираме. Да, те няма да ни закрият, но ще трябва сами да го направим."

Много анализатори, а и хора от Русия, които не живеят вече там, казаха, че това не е само погребението на Навални, а и на надеждата. Вие какво мислите?

"Не съм съгласен. Самия факт, че властите не предприеха никакви действия в деня на погребението говори за това. Аз бях изненадан, защото очаквах, че ще има различни действия, а те проявиха някаква човечност все пак. Позволиха на хората да се простят с него и почти никого не арестуваха. Дори хората, които са отишли на гробището, доколкото знам са им благодарили за това, че са им позволили да се сбогуват с Навални. От друга страна, церемонията беше така построена, че да се претупа, да мине по-бързо. Късно донесоха тялото, церемонията беше 15 минути, а не колкото е нормално, около час. Затвориха рано гробището. Роднините му помолиха да допуснат хората до ковчега му, за да се сбогуват, но знаете, че собствениците на погребалните агенции отказаха, явно от нещо се изплашиха. И се получи така, че хората не успяха да минат покрай ковчега му и не го видяха мъртъв. Ако го бяха видели в ковчега вероятно щяха да се приберат с чувство на отчаяние, но те не им позволиха. Всъщност това, което хората видяха, беше, че са много, много, много. Т.е. властите, създавайки препятствия пред това хората да се простят с него, както е редно, постигнаха обратен ефект и вместо песимизъм от погребението, имаше въодушевление – ние сме много, не сме сами.''

Репресии след погребението

''Всички, които бяха там, знаеха, че са снимани, не само от камерите, но и сред хората имаше много внедрени служители, които също снимаха. Със сигурност ще има последствия, но след време, защото имаше много хора, които скандираха, излизаха на улицата… т.е. направили са нарушения на закона. Едва ли спрямо всички ще има репресии, но за тези, които най-силно викаха, със сигурност ще има. В някакъв момент ще ги посетят. Много странно е, че обикновено след смъртта на някого, той бива премахнат от черните списъци, а Навални, дори и две седмици след смъртта му, все още е в списъка на терористите и екстремистите. Т.е. проблемът би могъл да дойде от това, че някой е поднесъл дори цветя на гроба на екстремист, и няма да се учудя, ако има репресии дори срещу тези, които носят цветя на гроба му. Но хората вече знаят какво могат да очакват, въпреки че когато сте много на един площад или улица, е едно, чувстваш се безнаказан. Но когато започнат да идват в дома ти, тогава някои ще поискат прошка, други няма… ще видим…''

За какво трябва да внимават българите?

"България би трябвало да се страхува най-вече от вътрешните си проблеми. Но навсякъде има такива "патриотични сили" – в Унгария, дори в САЩ. Тези сили настройват хората в различни видове непримиримост. Между другото, последните действия на Путин бяха вдъхновени от думите на Доналд Тръмп. Тоест хора с такива крайни и лоши възгледи могат да дойдат на власт дори и в Съединените щати. Защо не и в България. Затова не бива в никакъв случай да губите тези демократични достижения, с които сте се сдобили досега. Най-голямата заплаха за вас би била, ако загубите постигнатото. Злото се случва незабележимо и плавно. Сега правиш една отстъпка, утре втора, трета и не забелязваш, че в един момент няма вече какво и накъде да отстъпваш. Ставаш заложник на тези, които са дошли на власт, налагат ти волята си и могат да те превърнат в слуга или… войник."

Как ще приключи войната според Олег Ролдугин и очаква ли се нова мобилизация в Русия, чуйте в звуковия файл?