Екстремни горещи вълни, топящи се ледници, мащабни засушавания, разрушителни горски пожари и повишаване на нивата на въглероден диоксид са само някои от сериозните странични ефекти на бедстващата планета. В огромна и взаимосвързана екосистема, като тази на Земята, в която хората, животните, растенията и времето работят заедно, за да поддържат живота, всякакви радикални промени в климата предизвикват вълнообразен ефект на увреждане на всички форми на живот. През последните 20 години глобалното затопляне е виновникът за нарастващата честота на много различни здравни усложнения, особено сред по-възрастното население, етническите малцинства и хората без доходи. За климатичните промени и влиянието им върху човешкото здраве е темата на разговора в „Следобед за любопитните“ със Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.
Много по-често вече говорим за това, че високите температури предизвикват сърдечно-съдови проблеми при все повече хора. По прогнози на Световната здравна организация, заради изменението на климата, към 2030 година ще има 250 000 нови смъртни случаи в световен мащаб, съобщи в предаването „Следобед за любопитните“ Зорница Спасова. Това число, според специалистите е консервативно, защото тук се включват освен топлинните вълни, диария, малария, но не бива да се забравя, че има и други климатични промени, които също ще увеличат смъртността. По тази причина, разясни Спасова вече е изготвено предложение в международната класификация на болестите, да има ориентирани към климатичните промени заболявания, за да се води по-добра статистика. Според това предложение отделно ще се класифицират смъртните случаи, които са в резултат на природни бедствия, пожари и други причини. Топлинните вълни се срещат през всички сезони и те са неблагоприятни не само за здравето на хората, разясни Зорница Спасова. В края на всяка година се публикува Световен доклад за бедствията, изготвен от експерти Световната организация на червения кръст и полумесец и това се прави преди срещата на върха на ООН за климатичните промени. Екстремните прояви на времето е признак за трайни климатични промени. Това е процес, който ще зачести.
Горещите вълни в България и по света са основен фактор за нарастване на смъртността, категорична бе Зорница Спасова. Глобалното затопляне, повлиява водните ресурси в световен мащаб. Това води след себе си недохранване, обедняване, наводнения, което е причина за увеличаване на заболяванията сред народите. 91 процента от смъртните случаи в Европа са в резултат на горещите вълни, въпреки създадените специални планове в западноевропейските държави. Едно средно увеличение на температурите с 5-6 градуса е доста опасно за всички екосистеми и за човека в този смисъл. Българското население е в по-голям риск от изменението на климата по няколко причини: По-ниските доходи е една от тях, тъй като адаптацията към промените, изисква финанси, у нас е голям делът на хронично болните и застаряващото население. Тези уязвими групи трябва да бъдат включени в Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, сподели Спасова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Зорница Спасова има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg