Екстремни горещи вълни, топящи се ледници, мащабни засушавания, разрушителни горски пожари и повишаване на нивата на въглероден диоксид са само някои от сериозните странични ефекти на бедстващата планета. В огромна и взаимосвързана екосистема, като тази на Земята, в която хората, животните, растенията и времето работят заедно, за да поддържат живота, всякакви радикални промени в климата предизвикват вълнообразен ефект на увреждане на всички форми на живот. През последните 20 години глобалното затопляне е виновникът за нарастващата честота на много различни здравни усложнения, особено сред по-възрастното население, етническите малцинства и хората без доходи. За климатичните промени и влиянието им върху човешкото здраве е темата на разговора в „Следобед за любопитните“ със Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването.
Много по-често вече говорим за това, че високите температури предизвикват сърдечно-съдови проблеми при все повече хора. По прогнози на Световната здравна организация, заради изменението на климата, към 2030 година ще има 250 000 нови смъртни случаи в световен мащаб, съобщи в предаването „Следобед за любопитните“ Зорница Спасова. Това число, според специалистите е консервативно, защото тук се включват освен топлинните вълни, диария, малария, но не бива да се забравя, че има и други климатични промени, които също ще увеличат смъртността. По тази причина, разясни Спасова вече е изготвено предложение в международната класификация на болестите, да има ориентирани към климатичните промени заболявания, за да се води по-добра статистика. Според това предложение отделно ще се класифицират смъртните случаи, които са в резултат на природни бедствия, пожари и други причини. Топлинните вълни се срещат през всички сезони и те са неблагоприятни не само за здравето на хората, разясни Зорница Спасова. В края на всяка година се публикува Световен доклад за бедствията, изготвен от експерти Световната организация на червения кръст и полумесец и това се прави преди срещата на върха на ООН за климатичните промени. Екстремните прояви на времето е признак за трайни климатични промени. Това е процес, който ще зачести.
Горещите вълни в България и по света са основен фактор за нарастване на смъртността, категорична бе Зорница Спасова. Глобалното затопляне, повлиява водните ресурси в световен мащаб. Това води след себе си недохранване, обедняване, наводнения, което е причина за увеличаване на заболяванията сред народите. 91 процента от смъртните случаи в Европа са в резултат на горещите вълни, въпреки създадените специални планове в западноевропейските държави. Едно средно увеличение на температурите с 5-6 градуса е доста опасно за всички екосистеми и за човека в този смисъл. Българското население е в по-голям риск от изменението на климата по няколко причини: По-ниските доходи е една от тях, тъй като адаптацията към промените, изисква финанси, у нас е голям делът на хронично болните и застаряващото население. Тези уязвими групи трябва да бъдат включени в Националната стратегия за адаптация към изменението на климата, сподели Спасова.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Зорница Спасова има докторска степен по климатология в СУ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Организатор е на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.
Бойка Велинова е дигитален номад, полиглот, кулинарен авантюрист и ценител на бавното живеене. Посетила е 123 държави на 6 континента, а резултатът е повече от 600 пътеписа, кулинарни статии и фоторепортажи, участия в телевизионни и радиопредавания. През последните години тя и съпругът и Стоян живеят в Андалусия, но използват Испания като уютен базов..
Мащабно изследване на коалиция "Детство 2025" разкрива кои деца попадат в алтернативни грижи и какви са основните причини за тяхната раздяла с родителите. Проучването беше представено в предаването "Другият до мен" в навечерието на Деня на социалния работник, 18 март, от д-р Галина Маркова – директор на Ноу-хау центъра за алтернативни грижи за деца..
В съвремието сме свидетели на всичко – фалшиви новини, подвеждащи реклами, демагогия и некомпетентност. Когато обаче тези "пороци на деня" са свързани с човешкото здраве, тогава протичат негативни процеси, понякога с необратими последици. Именно поради тази причина твърде рядко чуваме меродавно мнение на вирусолог, например. Наш гост в изданието..
Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки за поведение и униформи. По-голяма тревога обаче буди реакцията на образователното министерство, което за пореден път предпочете да се престори, че не разбира какво означават тези резултати и..
В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..
"И никой не пита защо" е колкото част от текста към песента "Месо" на Милена Славова, толкова е и филмова история, която проследява търсенията на рок..
Ден преди влизането на новите 10 депутати от партия "Величие" в парламента в "Нашият ден" говорят Габриела Кирова и Ивелин Михайлов – какви ще бъдат..
Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg