Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Баналността на патриотизма*

Силвия Недкова (вдясно) и Михайлина Павлова
Снимка: БНР

Преди дни в сайта "Площад Славейков" журналистката Силвия Недкова публикува текст, посветен на предстоящия ни национален празник и на банализирането на българския патриотизъм. Времето за четене на нейния коментар е точно три минути. Размишленията по него обаче биха отнели много време, а лекуването на последиците от това банализиране – години, ако някой поиска да се заеме с  лечението и ако вече не е фатално късно.

И така, в навечерието на 3 март, знамената са приготвени, татуировките – освежени, а поясите – затегнати, както пише в текста си: "Да спиш с Левски, да се облечеш с Ботев и да изядеш Шипка",  Силвия Недкова. Та, ще се напуцаме, както се казва, по поляните и ще преглъщаме твърдите буци сух патриотизъм с алкохол и вкусни кебапи. Няма ли опасност да се задавим обаче?

Силвия Недкова гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев".

Как трябва да се обича родината

"Най-парадоксалното е, че именно по тази тема сме крайно разделени. И толкова е болезнена тя, че може да доведе до летален изход на една цяла нация, чието раждане празнуваме непрекъснато – и на 3 март, и на датата на честването от обесването на Васил Левски, и изобщо всичките ни възрожденски устреми, насочени към това да ни обединят, всъщност ни разделят. И това е един от парадоксите, които едновременно са необясними, но и естествени, като имаме предвид, че сме част от един все по-разделящ се и все по-разпадащ се свят. За съжаление.

Ние май сме поставили световен рекорд по загуба на национални идеали. Това ни се случва повече от 150 години насам, откакто сме се осъзнали като народност и като нация. И е страховито, че всеки път когато тръгнем към осъществяване на някакъв идеал, той се срива заради собствените ни избори. В крайна сметка се стигна дотам, че ги изгубихме изцяло тези идеали. Аз си мисля, че и страхът, и несигурността, и обърканият преход са препъникамъните, дребните камъчета, уж, в които ние се спъваме непрекъснато..."

Трети март – българският Ден на благодарността

"Ние превърнахме Националния си празник в Ден на благодарността към чужда държава. Това не е празнуване на българската нация. Ние, българският народ, в цялост и по принуда в известна степен, на Трети март празнуваме не собствената си свобода, а подаръка, както се възприема в общественото съзнание, подарената ни свобода, което е безумие, защото свободата не се подарява. Но по някакъв начин и с помощта на чужди внушения тази идея за подарената свобода става все по-натрапчива и ние, като едно цяло, се чувстваме длъжни да благодарим на някого и да изпитваме признателност затова, че някой ни е дал свобода. 

Това е робско мислене. Това са едни 45 години, в които това беше налагано, насаждано и продължава да се налага и насажда и днес. (…) Ние трябва да сме коленопреклонни за двойно освобождение. От какво? (…) Ние сме нация независимо от Русия. Ние сме нация, която има собствена азбука, ние сме я дали на Русия. И това забравяме. Затова националният ни празник, ако стане 24 май, внезапно ще разруши усещането за доминантност, което Русия се опитва да наложи. И изведнъж ще се окаже, че те трябва да са ни благодарни. А това всъщност би било много хубаво."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

*  По Хана Аренд

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Може ли да служим на Бога и на мамона

Притчата за безумния богаташ, която се чете по време на светата Литургия през 9-ата неделя след Кръстовден, ни разкрива съдбата на онзи, който си поставя единствена цел в живота - натрупването на земни блага. За разлика от другите живи Божи създания, които удовлетворяват единствено естествените си потребности, човекът е надарен с разум и воля. Те му..

публикувано на 17.11.24 в 09:40

Истината като жертва

Fake for/or Real е интерактивна изложба, създадена и като пътуваща, през 2020 година от Дома на европейската история в Брюксел. В България тя гостува 3 месеца (до 20 октомври т.г. в залите на Националния етнографски музей) и предизвика много голям интерес. Историята на подправянията и фалшификациите се оказа добър пример, за това как трябва да се..

публикувано на 16.11.24 в 10:05
Георги Лозанов

Доц. Георги Лозанов: Диктатурата става по-популярна перспектива от демокрацията

Тридесет и пет години след падането на Берлинската стена и очакванията на българското общество да стане част от демократичните процеси и форми на управления, сякаш вървим към провал. Доц. Георги Лозанов , преподавател във ФЖМК, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" кой, защо и как бяха превзети България и българските медии след 10..

публикувано на 16.11.24 в 09:00
проф. Димитър Вацов

Проф. Димитър Вацов: Демократичните държави трябва да защитят собствените си ценности

Миналата седмица Фондация за хуманитарни и социални проучвания – София  (ФХСИ-София) беше домакин на международен Форум за информационен интегритет, по време на който учени и изследоватеи от много европейски страни се опитаха да обяснят влиянието и устойчивостта на пропагандата , както и каналите, през които достига до обществата, разбира се, и..

публикувано на 15.11.24 в 16:25
Снимката е илюстративна

Как се процедира при щети от свлачище

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Вратанка Драгоева, Перник. Имам вилно място край село Големо Бучино. Преди 2 години в района се активира свлачище, което стигна до дворното място на..

публикувано на 15.11.24 в 15:00