Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Коя е Баба Марта – митове, поверия, символика

Честита Баба Марта!

Снимка: Pixabay

1 март не е просто един обикновен ден от календара, а символ на промяна и ново начало. Малки и големи с трепет очакват празника, на който се подаряват най-разнообразни, изработени с грижа, бяло-червени мартеници. Те се носят с гордост и радост и са най-важния моден аксесоар на този специален ден. Слънцето, което вече започва да грее по-ярко, изпраща послание на природата, че зимата отстъпва и пролетта наближава с бързи стъпки. Хората започват да се усмихват повече с разцъфнали нови надежди.

Повече за днешния празник, традициите и какво ще остане за бъдещите поколения в "Нашият ден" разказва музейният педагог Росица Балтаджиева от Националния етнографски музей.

Легендите, свързани с образа на Баба Марта, са многобройни. Променливият характер на месец март се отъждествява с настроенията на митологичната старица. В легендите Баба Марта излиза от дълбините на гората, за да се докосне до хората в този период на годината, разказва музейният педагог. 

Балтаджиева обяснява, че мартеницата е запазаила своята изначална функция – да носи здраве, да предпазва от уроки, да измолва плодородие от природата. Освен бял и червен конец в различните части на страната са се вплитали и други символични елементи – сини мъниста, цветни конци, мидички, конски косъм, пера от петел и др.

В митологичното народно битие са възникнали множество обичаи, свързани с омилостивяването на Баба Марта. Вярвало се е, че старицата обича деца и млади хора, затова е било препоръчително на 1 март възрастните да си остават вкъщи. Да се изчисти дома и да се изнесат на показ червените дрехи, престилки и черги са други действия, които биха зарадвали Баба Марта, за да донесе тя със себе си хубавото време.

Разговора с Росица Балтаджиева чуйте в звуковия файл: 


Със своите познания по темата към разговора се присъединява и д-р  Лилия Старева – философ, писател и фолклорист. Тя ни призовава да си пожелаем всичко хубаво, което искаме да ни се случи в този магичен, преходен ден.

Фолклористът обръща внимание, че мартеницата е приета в списъка на материалното културно наследство, като вносители са България, Румъния, Северна Маледония и Молдова. По думите на Старева това са все територии, които в хода на времето са обитавани от българи и те вероятно са допринесли за утвърждаване на празника по тези места.

Произхода на празника може да се проследи до дълбока древност, казва Старева. Ако се вгледаме в образа на Баба Марта, в нейното завръщане тъкмо в най-граничното време – между зимата и пролетта, в прехода между смърт и препраждане – в лицето на старицата можем да открием култа към Богинята Майка.

Според Старева празникът и мартениците свидетелстват за "космическата разкрепостеност на българския народ", който дори в най-сакралните моменти вярва в общуването с други светове и в магията на изреченото. Това изисква самочувтсвие и е свързано с философията на безсмъртието, характерна за българското митологично самосъзнание, обяснява Старева.

Самата мартеница е наситена с богата символика. В нея се преплитат червеното и бялото или мъжът и жената, небето и земята, духът и плътта, любовта и възраждането. Мартеницата е символ на почит към женското начало, към майката, към природата.

Закачането на мартеници върху цъфнали храсти и плодни дръвчета, по думите на Сатрева, изразява стремежа на човек към общуване с природата и към съучастие в процеса на прераждане.

Мартеницата е израз на желанието да се случват добрите неща.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Диляна Георгиева

Разноликите проявления на хайку

Под този наслов Българският хайку съюз организира поетична вечер на 19 ноември от 18.00 ч. в Американския център на Столична библиотека. Рециталът е сред събитията на 35-ото издание на Дните на японската култура в България и включва хайку, хайга, музика, хайбуни, ренгей и пърформанси на български хайку поети. Входът е свободен. Диляна..

публикувано на 15.11.24 в 08:45

В "Тъмната стая" на насилието

Съзвучие на две свободни воли, на две отделни, различни, но еднакво достойни за обичта си личности. И хубавите, и не чак толкова хубавите примери в живота са те убедили, че тъкмо това е любовта. И ти я искаш точно такава – нито повече, нито по-малко. И ето, дълго чакана, или напротив – от пръв поглед дошла, любовта е тук. Като от стар романтичен филм..

публикувано на 15.11.24 в 08:10

Екатерина Григорова е поет на ноември в Столична библиотека

Днес (14 ноември) в поредицата "Поет на месеца" в Литературния клуб на библиотеката почитателите на поезията ще се срещнат с необикновеното творчество на Екатерина Григорова . Тя е автор на четири стихосбирки, които заявиха силния ѝ глас в съвременната българска литература – "Фарадеев кафез", "Дъска по мокрия пясък", "Празна зора", "Отвисоко в..

публикувано на 14.11.24 в 17:03

Въображаемият музей на Анна Хен-Йосифова

"Спомняме ли си коя е Анна Хен-Йосифова? Какви са нейните заслуги за българското изкуство от началото на ХХ век? Какъв е пътят на жените художнички от нейното време към изкуството? Как една германска художничка се социализира в чужда среда, оставайки вярна на своето призвание? Какво се случва с колекцията на наследниците, опазили творбите ѝ почти 100..

публикувано на 14.11.24 в 15:25

Стайко Мурджев: Изкуството не е бързо хранене!

На 14 ноември е премиерата на "Котка върху горещ ламаринен покрив" от Тенеси Уилямс на Театър "София". Спектакъла се играе на сцената на Театър "Сълза и смях". Постановката е на Стайко Мурджев, Сценографията на Никола Налбантов, а музиката е дело на Петър Дундаков. Пиесата "Котка върху горещ ламаринен покрив" е съставена от три части –..

публикувано на 14.11.24 в 14:48