Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Представленията, които ни създадоха:

Явор Гърдев и интерпретациите на Шекспир

Калин Николов, Явор Гърдев, Василена Винченцо-Коломоец, Васил Дуев-Тайг и Никола Тороманов
Снимка: Yalta Art Room

Малък си, колкото да се побереш в скута на майка си, а си цял един свят. Растеш с любопитство, недосегаем си, какъвто занапред никога няма да бъдеш. Безкрайно зависим от по-големите, но още дори не разбираш какво означава това. Малък си, но си може би най-големият човек, който можеш да бъдеш. Все още не си обременен. Очакванията, на които се осланя животът всъщност, са все още хубавото в него. Чакането за теб е само понятие за време, но не и самото време. Наистина израстваш, трупаш разбиранията си за света, комбинацията от чутото и видяното започва да придобива вид на изживяно, на спомен за провокирани емоции. И някъде там се появяват въпросите. Те те разчупват, оформят те. В един момент осъзнаваш, че начинът ти на живот се намира някъде в понятието за култура, а изкуството е онова, от което имаш нужда, за да не спират питанията ти. Накрая се озоваваш в тъмен салон, където си колкото един от всички, толкова и свят за себе си, а едни хора от сцената, които възбуждат интереса ти чрез думи, детайли, усещания и всевъзможни умения, са най-прекия ти път до всичко, което е тук и сега. Разбираш, че ставаш свидетел на нещо, което няма еквивалент. Ако ще и безброй пъти да го наблюдаваш, да го изучаваш, да го познаваш – все ще е различно. Ти ще си различен.

Вече си голям, но като малко дете се радваш, като такова и страдаш. Там, в тъмния салон, където светлината идва от сцената, а осветява цялото ти днес, та и утре, неусетно си тръгнал по пътя на себеизграждането. Формираш се като личност, придобиваш критична мисъл, която се оказва ценен инструмент във всяко време, от което си част, а то се върти, подменя, завръща се, динамично е. В него понятията се променят спрямо желанията и обратното. Ти обаче помниш "Представленията, които ни създадоха". Теб, човекът на една от всички седалки в тъмния салон, но и теб, човекът на сцената и този зад завесите.

Yalta Art Room започна поредица от дискусии тъкмо за тези представления. Затова в "Какво се случва" бяха повдигнати темите за природата в човека, но и за човека в природата, за лудостта в разума, но и за мъдростта в лудостта, за днешния ден, който прилича на вчерашния, но и няма нищо общо с него. За думите, които ласкаят, но понякога имат тежест, ако са неизречени. За болестта на времето ни, в което лудите водят слепите. Поне така е било в дните на крал Лир, а той се намеси и в този разговор, в който главно действащо лице беше театралният режисьор Явор Гърдев.

Той измерва времето си в спектакли, а моментът, в който осъзнава, че представленията, които създава, всъщност създават него, се оказва основополагащ. Тъкмо този момент настъпва доста рано за режисьора и в това е ключът.

"Благодарение на това откритие механизмът се превръща в постоянно зареждащ се. То е нещо като, не бих казал чак Perpetuum mobile, защото никой от нас не е вечен, но е като хибриден двигател, който се зарежда от самото действие. В този смисъл колкото по-рано се прозре, като че ли по-добре. Но то е и по някакъв начин привързващо, то се превръща в някаква необходимост, която трябва да бъде удовлетворявана, иначе настъпва криза. Някаква невъзможност да се възприема светът спокойно", казва Гърдев. За него творческият акт е машина, в която обитаваш собствения си свят.

Представлението, което оказва силно влияние върху режисьора, е шекспировия "Крал Лир".

"Пиеси като "Крал Лир" съдържат в себе си нещо, което - когато работиш над него - започваш да приемаш като жизнен опит, който не ти се е случил. Това е една от важните характеристики на театъра. Аз например чрез театър съм се научил на много неща, без да ги преживявам. – обяснява Явор Гърдев. – В случая с Лир разбираш какво е животът в някаква негова фаза. Аз лично разбрах много неща за старостта от пиесата."

Според Гърдев реалиите са присъщи за драматургията, тя не може да живее без тях, защото "се разполага в своето време и за своята аудитория. Няма как да очакваме, че някой ще надскочи времето си по абсолютно универсален начин. Въпросът обаче е в това, че при Шекспир има един много категоричен поетичен език, първо - в своята метрика и в своята ритмика той е уникален. И второ, едни такива сюжетни конструкции, които сами по себе си дават възможност за интерпретация, която е надграждаща във всяко едно от последвалите го времена. В този смисъл ние, под това имам предвид всички неанглоезични хора, имаме и друго преимущество - Шекспир при нас пристига като различен автор с всеки нов превод. Тоест той следва актуализацията на езика, което в английския не може да се случи", разсъждава режисьорът.

Той твърди, че това прави важни новите преводи на Шекспир, които изкискват много висока степен на компетентност във всяко едно отношение - поетическо, хуманитарно, лингвистично, изследователско. Тези преводи обогатяват и собствения ни език, тъй като отразяват негови конкретни фази.

"Тези възможности за интерпретация – допълва още Явор Гърдев - са най-ценното, което аз намирам у Шекспир, защото се чувствам много свободен, когато обитавам шекспировия терен. Тази свобода е свързана с липсата на предразсъдък, който пък е свързан с това, че Шекспир може да бъде класически. Той не може да бъде класически в своите интерпретации."

Всъщност "никой не знае как се прави Шекспир, а всяко време си има свой Шекспир". Почти винаги тенденцията към това да запазим нещо, с което сме родени или запознати, надделява. Това е митът за златния век. Шекспир обаче устоява на това нещо и продължава да се интерпретира. Това как е интерпретиран шекспировия език в друг език дава нова провокация и свобода на сценичната реалност.

Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. В него става дума и за това защо трябва да си даваме сметка, че всеки има свой свят, който иска да наложи над настоящия, но преди това трябва да знае дали този му свят може да съжителства със света на другия.

Срещата с Явор Гърдев в рамките на "Представленията, които ни създадоха" – серията от дискусии, организирани от сдружение "Партизан" и Yalta Art Room – беше на 24 февруари. Тя постави началото на ежемесечните срещи, които имат за цел да завърнат публиката към най-емблематичните заглавия от българския театър в разговор с техните създатели. Дискусиите ще продължат до декември, като техни модератори са Василена Винченцо-Коломоец и Васил Дуев-Тайг.

Снимки: Yalta Art Room, Калин Николов

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Никола Вандов с първа награда за цялостен принос към българския театър

Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..

публикувано на 30.06.24 в 12:15

Белият цвят на камъка в изложбата на Иван Русев

Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте"  е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора.  Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...

публикувано на 30.06.24 в 08:50

Граф Дренски – безделник по душа

В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..

публикувано на 29.06.24 в 12:35
Асен Блатечки и Николай Урумов

Николай Урумов поставя "Зимните навици на зайците" в Ловеч

Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет  за "България,..

публикувано на 29.06.24 в 11:35
Автопортрет, 1983

За материалното и духовно наследство на Дечко Узунов

Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..

публикувано на 29.06.24 в 08:30