На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише с впечатляващ аристократизъм, той постига съвършен белкантов звук."
Пътят на Володя Атлантов започва от Санкт Петербург. "Роден съм в семейство на певци. Майка ми играеше главни роли на сцената на Мариинския театър. Разказваше ми за съвместните им изяви с Шаляпин. От сутрин до вечер бях в театъра, тъй че животът ми на артист бе предопределен. Пеенето винаги ми е доставяло огромно удоволствие, дори чисто физическо: възпроизвеждането на звука, общуването с публиката бе наистина неописуем трепет. Началото обаче не бе никак леко: лутах се, имаше отчайващо трудни моменти, дири мислех да се откажа. През 1962 дойде първото признание: сребърен медал от конкурса "Глинка". Взеха ме за стажант в Мариинския театър, а година по-късно дебютирах там като Ленски в "Евгений Онегин" на Чайковски."
Скоро след това знаменитият тенор прави и първите си роли в Болшой театър. Назначават го там против волята му. Ето още от първа ръка: "След като спечелих няколко престижни конкурса, министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева нареди: Атлантов трябва да пее в Болшой! Никой не ме е питал какво мисля – твърдо бях решил да продължа кариерата си в любимия ми роден град. В Мариинския театър се получи заповед от министерството на културата и ме преместиха в Москва така, както се изпраща някакъв багаж да речем", не крие огорчението си Владимир Атлантов. И продължава: "Наистина тук направих най-силните си роли: Герман, Отело, Дон Хосе, Каварадоси, Дон Жуан из Каменният гост на Даргомижски…Пътувахме из цял свят, боготворяха ни, където и да се появим! Срещнах жената на живота си – Тамара Милашкина, изумителна певица! Тя ми помага да се усещам жив, да имам хъс за работа. Да се будя с надежда, след като се сбогувах със сцената", признава Владимир Атлантов през 2005. Уви, в началото на тази година прочутото сопрано Тамара Милашкина си отиде от този свят. В годината, когато щяха да отбележат 90-ия ѝ рожден ден.
На 1 март 1996 Атлантов се сбогува с многобройните си почитатели като Канио – една от коронните му роли. Тогава великият руски тенор е на 57! Десетина години по-рано напуска Болшой. Не желае повече да му поставят условия. Да му нареждат къде и какво да пее, да крадат от хонорарите му.
Най-прочутите театри го отрупват с покани. Световните медии следят гастролите му, наричат го tenore di forza, а също златният глас. Възхищават се на стихийния темперамент на Атлантов, но и на изкусно нюансираната, ювелирно моделирана фраза, съвършена дикция и актьорска дарба. Сравняват го с Карузо – един от кумирите на Владимир Атлантов! Най-щастливи очевидно са виенчани – там се установяват с Тамара Милашкина. А на любопитните журналисти отговаря: "Защо във Виена ли? Та това е европейска столица на културата, в частност музиката. Оттук е удобно да стигнеш до най-реномираните театри, а и климатът благоприятства отличната форма на певеца. Навремето като се прибирах от турне вкъщи редовно вдигах температура, хващаше ме бронхит и продължително се възстановявах", признава прочутият тенор.
В съботната вечер (24 февруари) от 20 часа ще ви припомним времето, когато изправяше на крака публиката в Болшой театър. Казват, че е събитие да се гледа на сцената Владимир Атлантов като Герман в "Дама пика" на Чайковски. Партнират му Галина Вишневска, Валентина Левко, Юрий Гуляев, Юрий Мазурок. На диригентския пулт– Борис Хайкин.
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
Над 1500 души, живеещи в домове за възрастни в цялата страна, ще бъдат зарадвани с празнична трапеза благодарение на Фондация "Предай нататък". А в София..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
