Болестта "Х" не съществува, но един ден би могла да се появи. Идеята не е да се плашим, а да се подготвим за нея. Това беше една от темите в доста натоварената програма на годишната среща на Световния икономически форум, проведена в средата на месец януари в Давос. СЗО предупреди държавните лидери за рисковете от бъдещи пандемии.
В интервю за "Нашият ден" имунологът, епидемиолог и професор по микробиология Тодор Кантарджиев обяснява какво се крие зад това определение и колко голяма е опасността от бъдеща пандемия.
Експертът пояснява, че болестта "Х" е сборно понятие, въведено още през 2018 година. То се отнася до предполагаемата инфекция, която може с появата си да придобие пандемичен характер. Очакванията за най-лош сценарий е болестта "Х" да бъде 20 пъти по-тежка като заболяване от коронавируса и да вземе повече жертви от последната пандемията, започнала преди три години.
Според много от експертите въпросът не е дали ще има, а кога ще има нова пандемия.
"Разбира се, експертите трябва да имат познанията и опита, да са работили с такива инфекции, да са се запознали и да са били в контакт със заплашващи с епидемично разпространение инфекции – включително такива, които са по презумпция в арсенала на биотероризма и бактериологичните оръжия", казва професорът, според когото на всеки 5 или 10 години идват заболявания, които придобиват епидемичен характер.
Болестта "Х" в момента се обсъжда в авторитетни периодични издания, като акцентът е върху вероятностите за поява на такава инфекция на базата на човешкия опит. Проф. Кантарджиев изброява подобни заплахи, които са се появили последователно в последните години – болестта ебола, вирусът Нипа, Марбург вирусът, тежкият респираторен близкоизточен синдром (SARS), коронавирус. По думите на специалиста възможностите за възникване на бактерии, които са резистентни и не могат да се лекуват със сегашните антибиотици, също са големи.
Проф. Кантарджиев обръща внимание на въпроса защо първо се разглеждат някои вирусни инфекции, които могат да дойдат от летящите мишки. Това се дължи на опита с ебола и коронавирус. Прилепите, за разлика от другите гръбначни животни, произвеждат постоянно интерферон – белтък, произвеждан от тъканите, който намалява възможността да вирусно размножаване. Ето защо някои вирусни инфекции протичат при прилепите хронично, за много дълго време. Това дълго престояване и репликация на вирусите може да доведе до някаква мутация, която да ги направи заплаха за човека. Генетиката на човек е такава, че организмът произвежда интерферон само ако в момента има инфекция в него.
Професорът цитира публикация, според която съмненията за намеса на учените в мутацията на коронавируса са основателни. Той не вижда злонамереност в тези изследвания, но вижда професионална небрежност в допускането на вируса извън лабораториите.
Проф. Кантаржиев алармира, че болестта "Х" изисква някои много сериозни и дългогодишни мерки и те трябва да се превърнат приоритет за здравните власти. Необходимо е поддържане на лабораторен и оперативен потенциал, за да се реагира не само на естествени инфекции, а и на заплахата от биотероризъм, тъй като доста армии поддържат арсенал от биооръжия. Опитът от коронавирусната пандемия сочи, че всяка държава трябва да има собствен потенциал за справяне с такава криза.
В тази връзка Националният център по заразни болести в момента развива Център за компетентност по програма, която е започнала преди четири години и е осигурила нови лаборатории, апаратура и подготовка на кадри. Електронна микроскопия и изследване на клетъчния имунитет към такива инфекции са неща, които трябва да се владеят, знаят и използват адекватно, заявява проф. Кантарджиев. Журналистите, от своя страна, трябва да подбират информация внимателно и да дават поле за изява на хора с опит в сферата, за да се разграничат фантастичните сюжети и спекулацията от реалната заплаха.
Разговорът се пренася в полето на ежедневието и вълната от заразни болести у нас. По думите на професора, каквато е готовността на обществото за справяне със скарлатина и варицела, такава ще е и за овладяването на Болестта "Х". Случаите на варицела намаляват, но избухването на болестта е можело да бъде предотвратено с навременни мерки от страна на Министерството на здравеопазването. Програмата за ваксинация е била забавена и това е довело до негативните резултати, казва специалистът.
Проф. Кантарджиев завършва интервюто със следното изказване: "За съжаление случаите на скарлатина от началото на тази година са повече, отколкото за същия период на миналата. В момента очаквам намаляване, защото може би лекарите вече се научиха, че трябва да лекуват с пеницилинови антибиотици – цефалоспорин от първи клас. Трябва много добра диагностика на ангините, защото 80% от ангините при малките деца са бактериални, стрептококови. Трябва да се обърне внимание на усложненията, които дава скарлатината – засягане на бъбреците, ставите и сърцето – както и на някои заболявания, които в последните месеци започнаха да се появяват, като хорея минор. Това мисля, че трябва да обърне внимание на здравните власти в страната за правилна антибиотична политика, защото за три години такива пропуски се постигнаха в нашата страна, че по данни на Европейския център за контрол на заболяванията вече сме на първо-второ място по консумация на антибиотици и, което е най-лошо, на първо-второ място по резистентност на антибиотиците към бактериалните инфекции, които стават трудно лечими."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
