Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Стоянов: Журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията

Съществува ли независима журналистика в България и как функционира?

Снимка: Стопкадър /

Какви са пътищата и начините на финансиране на малките независими медии и каква е мотивацията да се занимаваш с разследваща журналистика у нас?

В светлината на наскоро нашумелите скандални имотни разкрития във висшите политически кръгове на сайта "Бърд" разследващият журналист Димитър Стоянов говори в "Нашият ден" за това съществува ли независима журналистика в България и как функционира тя.

В началото на разговора Стоянов дефинира понятието "независима журналистика": "Журналистиката не е независима и безпристрастна. Журналистиката е в обществен интерес – нека да бъде ясно. Ние не сме едни наблюдатели, които гледат безучастно случващото се около нас. Нашата работа е да регистрираме деструктивните процеси, които текат в обществото, да информираме членовете на това общество за случващото се около тях и по възможност да възпрепятстваме такива процеси, които нанасят щета върху обществото и неговите членове."

По думите на журналиста с над 20-годишен опит – такава журналистика у нас има и не са малко медиите, които я осъществяват. Това обаче е много скъпа и рискова работа, добавя Стоянов.

Според разследващия журналист бъдещето на журналистиката в България е именно в малките разследващи проекти. Управлението на Тръмп, като президент на САЩ, дава тласък на този тип журналистика в световен мащаб. Тези разследващи проекти са в ръцете на малки медии, които нямат големи донори в лицето на организации, наливащи потоци от средства в тях. Работата на разследващата журналистика е да държи изпълнителната и съдебната власт в кондиция, заявява Стоянов.

В България медии от типа на "Бърд" разчитат главно на краудфъндинг принципа на финансиране. Конкретно "Бърд" е част от френско НПО и не може да си позволи средства за рекламодатели. Целеви грантове за разследваща журналистика, които се възлагат от Европейската комисия, са друг източник на финансов ресурс. Стоянов споделя, че като част от мрежата OCCRP, медията получава пропуск до информация, преди тя да стане публична.

Журналистът е на мнение, че в днешно време има дефицит на професионална и критична журналистика, а тя е нужна в България повече от всякога.

"Днес всеки е журналист дотолкова, доколкото може да създаде репортаж, да предаде информация от събитие. Само че това не означава, че информацията е обективна, че е изчерпателна, че отговаря на критериите за журналистика. За съжаление тази среда предоставя една предпоставка за маргинализация на обществото, – казва Стоянов и допълва – Считам, че само журналистиката може да бъде коректив на останалите власти, че журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията, защото това е единственият смисъл от функционирането на журналистиката."

А за да направиш материали, които променят дневния ред на обществото – за това се изискват качества и смелост, казва в заключение журналистът.


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12