Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Стоянов: Журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията

Съществува ли независима журналистика в България и как функционира?

Снимка: Стопкадър /

Какви са пътищата и начините на финансиране на малките независими медии и каква е мотивацията да се занимаваш с разследваща журналистика у нас?

В светлината на наскоро нашумелите скандални имотни разкрития във висшите политически кръгове на сайта "Бърд" разследващият журналист Димитър Стоянов говори в "Нашият ден" за това съществува ли независима журналистика в България и как функционира тя.

В началото на разговора Стоянов дефинира понятието "независима журналистика": "Журналистиката не е независима и безпристрастна. Журналистиката е в обществен интерес – нека да бъде ясно. Ние не сме едни наблюдатели, които гледат безучастно случващото се около нас. Нашата работа е да регистрираме деструктивните процеси, които текат в обществото, да информираме членовете на това общество за случващото се около тях и по възможност да възпрепятстваме такива процеси, които нанасят щета върху обществото и неговите членове."

По думите на журналиста с над 20-годишен опит – такава журналистика у нас има и не са малко медиите, които я осъществяват. Това обаче е много скъпа и рискова работа, добавя Стоянов.

Според разследващия журналист бъдещето на журналистиката в България е именно в малките разследващи проекти. Управлението на Тръмп, като президент на САЩ, дава тласък на този тип журналистика в световен мащаб. Тези разследващи проекти са в ръцете на малки медии, които нямат големи донори в лицето на организации, наливащи потоци от средства в тях. Работата на разследващата журналистика е да държи изпълнителната и съдебната власт в кондиция, заявява Стоянов.

В България медии от типа на "Бърд" разчитат главно на краудфъндинг принципа на финансиране. Конкретно "Бърд" е част от френско НПО и не може да си позволи средства за рекламодатели. Целеви грантове за разследваща журналистика, които се възлагат от Европейската комисия, са друг източник на финансов ресурс. Стоянов споделя, че като част от мрежата OCCRP, медията получава пропуск до информация, преди тя да стане публична.

Журналистът е на мнение, че в днешно време има дефицит на професионална и критична журналистика, а тя е нужна в България повече от всякога.

"Днес всеки е журналист дотолкова, доколкото може да създаде репортаж, да предаде информация от събитие. Само че това не означава, че информацията е обективна, че е изчерпателна, че отговаря на критериите за журналистика. За съжаление тази среда предоставя една предпоставка за маргинализация на обществото, – казва Стоянов и допълва – Считам, че само журналистиката може да бъде коректив на останалите власти, че журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията, защото това е единственият смисъл от функционирането на журналистиката."

А за да направиш материали, които променят дневния ред на обществото – за това се изискват качества и смелост, казва в заключение журналистът.


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Искаме ли Христос в живота си?

Като избягваме да се взираме в злото на този свят, рядко си задаваме въпроса за неговата причина. Случили ни се нещо неприятно, достигне ли ни нещастие, сме склонни да припишем вината на хората, които са около нас, но трудно я търсим в себе си. Вгледаме ли се в своите постъпки ще разберем, че и на нас ни се случва нерядко да грешим. Понякога..

публикувано на 20.10.24 в 10:05

Възрастните хора и дигиталните медии и обучение

По-уязвими ли са поколенията, израснали преди интернет, към фалшиви новини, пропаганда, конспиративни теории и здравна дезинформация?  Конференцията "Информацията има значение: Практики за повишаване на дигиталната и медийна грамотност на възрастните", организирана от фондация "Глобални библиотеки" - България , беше посветена на..

публикувано на 19.10.24 в 16:54

Религията и религиозните войни

Религията е универсален и всеобхватен факт. Няма период в историческото развитие, когато човекът да не е бил религиозен. Науката не познава съвременна или древна нерелигиозна култура. Предвид всеобщността на религията несъмнено причината за нейното пораждане трябва да бъде обща за цялото човечество. Когато нещо е всеобщо и универсално, то..

публикувано на 19.10.24 в 12:35

Рабиша, селото в което се живее трудно

Село Рабиша се намира в община Белоградчик, област Видин и е известно с пещерата "Магура", която се намира на 3 километра от селото и с най-голямото по площ вътрешно езеро у нас – Рабишкото езеро. Според последното преброяване в Рабиша живеят 245 човека. Преди 90 години жителите на селото били 1296. Църквата "Свети пророк Илия" е построена..

публикувано на 19.10.24 в 08:15
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

За дискриминацията – тормоз, преследване, подбуждане

В рубриката "Съветите на адвоката" на юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Климент Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация, дългогодишен консултант на предаването, отговаря в ефир на слушателски въпроси. Петър Ненов, София: С оглед на обстоятелството,..

публикувано на 18.10.24 в 15:00