Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Стоянов: Журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията

Съществува ли независима журналистика в България и как функционира?

Снимка: Стопкадър /

Какви са пътищата и начините на финансиране на малките независими медии и каква е мотивацията да се занимаваш с разследваща журналистика у нас?

В светлината на наскоро нашумелите скандални имотни разкрития във висшите политически кръгове на сайта "Бърд" разследващият журналист Димитър Стоянов говори в "Нашият ден" за това съществува ли независима журналистика в България и как функционира тя.

В началото на разговора Стоянов дефинира понятието "независима журналистика": "Журналистиката не е независима и безпристрастна. Журналистиката е в обществен интерес – нека да бъде ясно. Ние не сме едни наблюдатели, които гледат безучастно случващото се около нас. Нашата работа е да регистрираме деструктивните процеси, които текат в обществото, да информираме членовете на това общество за случващото се около тях и по възможност да възпрепятстваме такива процеси, които нанасят щета върху обществото и неговите членове."

По думите на журналиста с над 20-годишен опит – такава журналистика у нас има и не са малко медиите, които я осъществяват. Това обаче е много скъпа и рискова работа, добавя Стоянов.

Според разследващия журналист бъдещето на журналистиката в България е именно в малките разследващи проекти. Управлението на Тръмп, като президент на САЩ, дава тласък на този тип журналистика в световен мащаб. Тези разследващи проекти са в ръцете на малки медии, които нямат големи донори в лицето на организации, наливащи потоци от средства в тях. Работата на разследващата журналистика е да държи изпълнителната и съдебната власт в кондиция, заявява Стоянов.

В България медии от типа на "Бърд" разчитат главно на краудфъндинг принципа на финансиране. Конкретно "Бърд" е част от френско НПО и не може да си позволи средства за рекламодатели. Целеви грантове за разследваща журналистика, които се възлагат от Европейската комисия, са друг източник на финансов ресурс. Стоянов споделя, че като част от мрежата OCCRP, медията получава пропуск до информация, преди тя да стане публична.

Журналистът е на мнение, че в днешно време има дефицит на професионална и критична журналистика, а тя е нужна в България повече от всякога.

"Днес всеки е журналист дотолкова, доколкото може да създаде репортаж, да предаде информация от събитие. Само че това не означава, че информацията е обективна, че е изчерпателна, че отговаря на критериите за журналистика. За съжаление тази среда предоставя една предпоставка за маргинализация на обществото, – казва Стоянов и допълва – Считам, че само журналистиката може да бъде коректив на останалите власти, че журналистите трябва да останат кучетата пазачи на демокрацията, защото това е единственият смисъл от функционирането на журналистиката."

А за да направиш материали, които променят дневния ред на обществото – за това се изискват качества и смелост, казва в заключение журналистът.


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
д-р Миглена Дикова-Миланова и студентите ѝ

Белгийски студенти общуват на български език

Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент  д-р Миглена Дикова-Миланова и  нейните студенти, които изучават български език, са гости на “Артефир”  в  рамките на образователна  инициатива на белгийския  университет ,  насочена към разпространяване на академични знания. В програмата им са включени също срещи в..

публикувано на 04.02.25 в 18:10

Първото парно на Балканите? Да, в Търговската гимназия в Свищов!

Тази седмица първото професионално училище в страната ни чества своя 140-и юбилей. Това е Професионалната държавна търговска гимназия "Димитър Хадживасилев" в град Свищов, в която и до днес е жив дарителският дух и визията за бъдеще, завещани от неговия патрон. Построено по проект на австрийския архитект Паул Бранк, училището изправя снага..

обновено на 04.02.25 в 12:57

Фондация "Атанас Буров" връчи годишните награди "Буров" за 2024 година

На 30 януари 2025 г. отбелязахме 150 години от рождението на изтъкнатия финансист, политик и държавник Атанас Буров. По този повод, традиционно фондация "Атанас Буров" организира официална церемония по връчването на престижните годишни призове "Буров" за банково, финансово и индустриално управление. Събитието се проведе в Гранд Хотел "София", в..

обновено на 04.02.25 в 11:44

Евентуално приемане на еврото – ще скочат ли цените на имотите?

2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на ЕРА България, годината беше различна от предходните, като се наблюдаваха важни тенденции, които определят бъдещето на сектора. "2024 г. беше малко особена по отношение на това, което се случи на..

обновено на 04.02.25 в 10:13

Импулсът в мен: Изкуственият интелект

Българите сe разделят приблизително на две половини: едните не знаят какво точно е това, а другите са негативно настроени, показа скорошно изследване на "Тренд" на тема "Какво представлява изкуственият интелект?" Изкуственият интелект или ИИ не е в бъдещето, той е навсякъде около нас. ИИ е общо понятие, обхващащо набор от технологии, които..

публикувано на 04.02.25 в 10:09