Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Богомилството в историята и в наши дни"

Международният стартов семинар е организиран от Института за исторически изследвания към БАН и Центъра за изследване на религиите в СУ

Богомилска беседа
Снимка: istoriograph.bg

Под надслов  "Богомилството на изток и запад" на 13 и 14 февруари в Софийския университет "Св. Климент Охридски" се проведе Международният стартов семинар на проект – "Богомилството в историята и в наши дни". Семинарът е организиран от Институт за исторически изследвания към БАН и Център за изследване на религиите в Софийския университет и е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН.

В двата дни са засегнати темите: Богомилството в България; Богомилството и Изтокът; Богомилството и западното християнство; Образът на богомилството в славянските култури. Презентация за богомилството в историята и в наши дни прави ръководителят на проекта проф. д-р Иван Христов.

В семинара е включена и публичната лекция на английски език "Дискурси за богомилството в Западна Европа" от проф. д-р Мартин Илерт от Университета "Мартин Лутер" в Хале-Витемберг.

Водещият на събитието, арабистът проф. д-р Симеон Евстатиев, който е и ръководител на Център за изследване на религиите в Софийския университет, казва: "Това е част от изпълнението на мисията, която преди 15 години заложихме, правейки този център – да работим заедно с колеги от различни факултети, от различни научни организации, университети и от различни страни." Изследователите са водени от това кредо, за да избягат от инерцията и "овсекидняването" на своята работа. Като арабист и историк проф. Евстатиев е на мнение, че темата за исляма и тази за богомилите са свързани пряко или косвено, като част от историческото взаимодействие между религиозните течения и ереси.

На въпроса с какво е актуално богомилството днес, проф. Евстатиев отговаря: "Богомилството е важно, макар в своята епоха, Средновековието, то да е едно периферно движение, свързано с ширещи се идеи, определяни като еретични от официалната църква. Ретроспективното отношение на по-късните изследователи, по-късните общи настроения събуждат за нов живот богомилството като част от една по-особена идентичност, с по-особена роля на българите. В този смисъл то има значение през ХХ век и за национализма, а по-късно като част от социалистическата идея да се търси всичко друго сякаш, но не и християнството. Виждаме как богомилството бива извикано за живот, неговата роля се представя по начин, по който може би не го е имало, и то остава част от тази национална митология. В миналото то е част от едни много важни за Средновековието разбирания за дуализма. Те идват от източни влияния, влияния от епохата на Елинизма, на зороастризма. Преплитайки се с християнството, те имат голяма роля на Балканите."

Има какво да научим и има нови тези, които могат да бъдат развити, защото виждаме възраждане на това движение, макар и в една еклектична, по думите на професора, форма.

Перифразирайки френския изследовател Клод Леви-Строс, проф. Евстатиев изразява надежда, че изследването, с което учените от университета са се заели, ще допринесе за това темата за богомилството да стане по-малко неизвестна.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Юрий Дачев и Павлина Вежинова

Честване на 110 години от рождението на Павел Вежинов

В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов.  Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..

публикувано на 21.11.24 в 18:07
Спартак Дерменджиев

Близо до сърцето на Спартак Дерменджиев

Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години.  Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..

публикувано на 21.11.24 в 16:54

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49
Георги Борисов

Историите на Георги Борисов

"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..

публикувано на 21.11.24 в 15:30

По следите на Михайло Парашчук

Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..

публикувано на 21.11.24 в 08:05