Тази година – ден преди Коледа, ще се навършат 40 години от началото на Възродителния процес когато нашите сънародници от турски произход бяха принуждавани да сменят имената си. Между тях и един 39 годишен поет, преводач и художник – Мехмед Карахюсеинов, наричан от приятелите си просто Мето. На 2 февруари 1985 г., в знак на протест от налаганото му преименуване, той се самозапалва. Приятели успяват да го спасят, хвърляйки го в снега. Следват 5 години пълни с физическа болка и душевни страдания. На 3 май 1990 г. Мехмед Карахюсеинов си отива от този свят, както според него си отиват добрите хора – "тихо и незабележимо". Не знам дали днес съвестта гложди виновните за Възродителния процес, но със сигурност знам, че стиховете на Мето също "все ще се четат" и ще звучат:
"Добрите хора" се казва стихотворението, което току-що прозвуча. Пазим го в архива на предаването. Негов автор е поетът, преводач и художник Мехмед Карахюсеинов – Мето, който в знак на протест срещу насилствената смяна на имената на българските турци се самозапалва. Изпълнението е на актрисата Пепа Николова.
Що за човек е бил Мето и какъв е днес в спомените на близките и семейството – за това разговаряме с Алина Караханова – негова племенница.
Такъв е Мето в очите на племенницата му. От поетесата, сценаристката и правозащитничката Малина Томова (на снимката в текста), която, уви, ни напусна също много рано., научаваме какъв е бил и в очите на приятелите му.
"Един от малкото български поети, които препокриват съзнанието си за това, което пише, със съзнанието за своята позиция за света. Целият му живот наистина се побира в тези два въпроса : "Защо се родих, Господи, защо си отивам?" Цялата му постановка към отделния човек е трагична и кристално изчистена от всякакви съмнения за неговата позиция... Самият Мето се възприема за виновник за злините, "Виновен съм, да" поемайки вината като изкупление на всички безумства, които са извършени, целия културен модел на подмяна, който е съществувал в обществото и от който ние не сме се освободили – оцеляването на всяка цена и със всички средства. ... Идеалът на почтеността, нравствеността и залагането на собствени си живот – наистина това е абсолютна алтернатива на българския културен модел и ние днес сме свидетели, че той не приема този идеал – на почтеността и нравственото присъствие, идеала на Духа." – казва Малина Томова.
Тези думи на Малина също са от архива на "Познати и непознати". Не е изненада, че думите ѝ за българския културен модел, който трудно приема различния, звучат актуално и днес. Очевидно е, че тази тема не трябва да заглъхва, за да не се повтарят подобни грешки и трагедии никога вече. А разговорът ни с Алина продължава с нещо необяснимо – как така картина на Мето е пресъздадена от автора на корицата на стихосбирката "Болката на откровението" Любомир Славков, с когото никога не са се познавали. Продължава и с разказ за една лична история , която спокойно може да се нарече Ходене по мъките – история на дъщеря му Севара за връщане рождното име на баща ѝ, а и нейното.
Месеци след смъртта на Мехмед Карахюсеинов се ражда и така мечтаният приживе син Аспар (на снимката вдясно). Огромна травма е да израснеш без баща, но още по-голяма травма е никога да не си го виждал, а да го търсиш в картини, стихове и спомени на близките. Какъв е образът на баща му в очите на Аспар?
Очевидно развълнуван от разговора, порасналият син Аспар не можа да подбере стихове, които да цитира, но в следващия трак звучи още едно стихотворение на Мето.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
В момент, когато България очаква становището на Европейската комисия и Европейската банка за готовността да се присъединим към еврозоната, сме във вихъра..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg