Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Росен Марковски на 60 и с нова изложба в София

Приятелите му го наричат РО, правил е десетки изложби през годините в почти всички градове у нас, а също и в Париж, Осло, Дюселдорф, Прага, Будапеща, Перуджа.

До края на седмицата творби на Росен Марковски можете да видите в галерия "Серякова къща" в Троян, а на 9 февруари художникът открива първата си изложба в София за 2024 година. Нарекъл я е "Разказът на рибите". Казва, че експозицията не е вдъхновена от голямата септемврийска буря по южното ни Черноморие, а е следствие от нея. На плаката четем следния текст:

Разказът на рибите
Бях там и чух.
Рибите, които бяха около брега на морето по време на голямата буря.
Дъските, които морето изкара на брега, борили се дълго с вълните.
Безмълвните хора със застинали лица, в които се четеше страх. Усмихнати и невярващи на очите си. Хора – победени от стихията, смирени и питащи.
Смокиновата гора с обрулени от бурята плодове.
Душите, измити с толкова много вода, в тишина като след буря.
Тъжно и страшно затворени врати.
Лица, радващи се на последната останала вода и светлина.
Слънчев и топъл ден. Ден, за да си мислиш нещо свое. Откъснат от света.
Сам без ток и телефон.
Докога?! Никой не можеше да каже.
Останах сам под смокиновите листа и говорех с моите риби. Само те знаеха какво се случи. Като в сън с кошмари. Не вярвах на спомените си.
Входната врата почиваше след нощното блъскане.
Слънцето сушеше подгизналите ми обувки тихо и мощно.
Взех дърво от брега, стиснах го в гърдите си и си тръгнах. Тихо, смирено и щастливо.
Рибите продължаваха да се роят около мен и да разказват, после отплуваха в дълбоки води.
Когато хората мълчат като риби, чуваш разказа на рибите.
Бях там и чух.
Росен Марковски
Синеморец, септември 2023 г.



Росен Марковски споделя:
"Аз винаги съм рисувал риби, интересни са ми. Започнах да ги рисувам, когато ми станаха интересни за рисуване, а впоследствие започнах да се вглеждам в тях.
Не искам да гледам декоративни рибки. Рибите, които аз рисувам не са красиви и са тихи. И са понякога и страшни.
Моите риби не са тези жълти, червени рибки с дългите опашки, не са декоративни, а са истинските риби.
Първо в рибата има много символ, християнски символ. А от друга страна рибата наподобява много природни форми, които имат формата на риба. Листата на дърветата например.
И женското тяло има формата на риба и неслучайно има русалки, които са нещо по средата. А ако се вгледаш в женското тяло вече в детайли, ще откриеш и други форми на риба.
За мен рибата е по-скоро символ, рисувал съм някакви специфични риби, обаче за мен не е важно да разпознаеш рибата каква е точно, макар че например много рисувам ципура. Заглеждам се много в израженията на рибите. Има риби с уплашен поглед, има риби с премрежени очи, други са с широко отворена уста…
Въобще доста са интересни рибите, доста  интересни неща казват.


Рибата не говори глупости.
Все пак тя е символ, хората не се замислят, те не се заглеждат в тях – рибите са в морето или в тигана – панирани или пържени, и всъщност никой не се вглежда в самата риба. А рибата в случая на моята изложба носи разказа, носи информацията носи историите и разказва какво е било и какво се е случило.
За тази изложба се чувствам някак си  много въодушевен, окрилен.
Този път някак много силно усещам това, което правя.
Освен дъските, изхвърлени от морето по време на бурята, които събрах и рисувах, в изложбата има и няколко големи платна – 2.10 на 1.20 метра. Няма да покажа всички дъски които нарисувах, аз от Синеморец се върнах с вече нарисувани дъски и с много ненарисувани, по които работя от септември досега. Ще има и рисунки, и платна в рамка, и съвсем малки дъсчици. Ако някой харесва детайлите, може да се загледа и в малките творби."

Изложбата "Разказът на рибите" на Росен Марковски можете да разгледате до 16 февруари в София в галерията на Арт хотел 158. Целият разговор с художника, в който споделя мисли за рибите и чувствата, провокирани от голямата буря, както и трите си най-известни песни (в негово изпълнение, записани в ателието му) може да чуете в  звуковоте файлове.




Снимки: Ася Чанева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

40 години след първото българско изкачване на Еверест – цялата истина

През 1984 г., в чест на 40-годишнината от социалистическата революция, се организира първата българска експедиция към най-високия връх на планетата – Еверест. Осемнайсет алпинисти се готвят да щурмуват върха по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен като "жестокия път".  Изключителното усилие е съпътствано от героични дела и..

публикувано на 22.04.25 в 10:52

Импулсът в мен: Великденски традиции

В подкаста "Импулсът в мен" представяме интересните корени на традициите по Великден. Модерните времена, в които днес живеем, са много различни, но все пак традиционните елементи от миналото са се запазили в голяма степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да са..

публикувано на 22.04.25 в 09:54
Пейо Яворов

Изкуството в мен: "Великден" от Пейо Яворов

"Великден" не е сред популярните творби на гениалния поет Пейо Яворов. Младият и неизвестен лирик изпраща стихотворението до редакцията на списание "Мисъл".  Д-р Кръстев му отговаря с писмо от 16 май 1900 година, и то с взискателност, която издава и доверие към автора: "Вашият "Великден" съвсем не е Ваш в последната строфа: иска, струва ми се,..

публикувано на 22.04.25 в 09:44
Милена Нейова

Тийнейджърът в мен: Милена Нейова

Тя е журналист и телевизионен продуцент, но преди около 20 години постепенно навлиза в дебрите на доброволчеството. Въпреки скептицизма наоколо Минена Нейова създава творческо ателие в центъра на София с името "Прегърни ме".  Основната дейност на екипа включва артзанимания за деца в неравностойно положение. Последният проект в края на годината бе..

публикувано на 22.04.25 в 09:38

"Три за щастие" – първата премиера на сцена "Спам"

Новият дом на независимия театър – сцена "Спам" има своята първа премиера.  На 26 април и 9 май  в новото сценично пространство, поместено в Националния студентски дом, ще се играе  "Три за щастие" .  Драматургията и режисурата на спектакъла са дело на Ана Батева. Тя включва цитати от Албер Камю и така разказва една абсурдно комична история за..

публикувано на 22.04.25 в 09:20