Февруари е месецът на борбата с рака, в който общественото внимание се насочва към следните теми: повишаване на информираността, мерки и дейности за превенция, ранно диагностициране на злокачествените заболявания и тяхното комплексното лечение.
За трета година мотото на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, беше премахването на различията в грижите. Отделни индивиди, правителствени и неправителствени организации се ангажират с дейности за премахване неравенството в достъпа до здравни услуги в областта, базирано на възраст, етническа принадлежност, пол, географско местоположение.
Все още редица хора се сблъскват с бариери и препятствия за получаване на необходимата медицинска грижа. В този контекст разглеждаме данните на Европейската информационна система за рака (ECIS), които сочат, че мъжете са по-засегнатият пол. Според статистиката новите случаи от рак са нараснали с 2,3% в сравнение с 2020 г. и достигнат 2,74 млн. през 2022 г. Смъртните случаи също са се увеличили с 2,4% в сравнение с 2020 г.
В "Нашият ден" анализ на данните прави проф. д-р Здравка Валерианова, дългогодишен ръководител на Националния раков регистър; към момента ръководител на отдел "Управление и координация на програми и проекти" в УСБАЛО "Проф. Иван Черноземски". Специалистът говори и за един от главните проблеми, които оказват влияние на дългосрочното справяне със злокачествените заболявания у нас – настоящото състояние на Националния раков регистър у нас, който на практика вече не функционира.
За проф. Валерианова данните, подадени от Европейската комисия, са очаквани. В света има нарастване на заболеваемостта и смъртността – това е тенденцията в движението на показателите. Но докато в Западна Европа и в САЩ, в резултат на ефективните скринингови програми, има намаляване на заболеваемостта, това не може да се каже за България.
Дългогодишният ръководител на Националния раков регистър у нас разказва, че той има над 70-годишна история. Отскоро регистърът е присъединен към Националната здравноинформационна система по заповед на Министерството на здравеопазването. От този момент нататък дейността му е неизвестна. Проф. Валерианова заявява, че е отнесла въпроса как се генерират данни към министерството, но още не е получила задоволителен отговор.
"Не знам друга страна в Европа, която да е имала регистър на такова високо ниво по отношение и количеството, и качеството на данните за регистрираните случаи с рак, които се събираха при нас, и която просто да нехае какво се случва с този регистър", казва специалистът и добавя, че предприетите действия спрямо регистъра са нецелесъобразни, не са стратегически и нямат общо с реалността.
Проф. Валерианова разказва, че докато е функционирал активно, регистърът е събирал информация за всички нови случаи на злокачествени заболявания, за лечението, смъртността и друга важна информация, съобразена с над 100 променливи във връзка със заболяването – характеристика, демографски фактори, проведено лечение, географско местонахождение, начин на живот.
Още по-трагична, по думите на специалиста, е загубата на базата данни, включваща над 1 млн. записа на случаи. На тази основа са осъществявани най-различни анализи – за страната, за отделно населено място, проучване на рискови фактори, епидемиологични проучвания, работа с пациенти, организации, министерства, държавни органи.
Според изчислените данни, публикувани в Европейската информационна система за рака (ECIS), прогнозата за държавите членки на ЕС е следната: 31% от мъжете и 25% от жените ще бъдат диагностицирани със заболяването, преди да навършат 75 години, като 14% от мъжете и 9% от жените ще умират от рак преди тази възраст. Мъжете са по-засегнатият пол от жените: 53% от новите случаи на рак и 55% от смъртните случаи се срещат при мъже.
Проф. Валерианова заявява, че в България ситуацията понастоящем е същата като в Европа. "При нас проблемът в основата си е свързан с активното действие на програмата за борба с рака, която се прие, с отпускането на средства във връзка с тази програма и най вече със скрининговите програми."
Специалистът акцентира върху същественото объркване, според което скрининговите програми се идентифицират с пакета за превенция, заплатен от НЗОК. По този начин никакви пари не се насочват към тези програми и няма как да бъдат предотвратявани злокачествените заболявания.
Покрай пилотно проучване по програмата "Спри и се прегледай", спонсорирана от Европейската комисия, е бил създаден скринингов регистър. Той е работил в тясна връзка с Националния раков регистър.
Разговорът завършва с очакване на отговорите, зададени към министъра на здравеопазването – за бъдещето на регистъра и програмите за скрининг, без които специалистите и обществото не могат да се борят с високите нива на заболеваемост.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл:
Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
