Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колелото на времето и къде сме ние в него

Снимка: Pexels

Какво се случва с времето? Това в нас и това извън нас. Какво е времето изобщо – най-ценният ресурс, с който разполагаме; нещо, еднакво за всички, но ничие? То е пясъкът, който ни се изплъзва между пръстите, водата, която отмива и си тръгва, въздухът, който пречиства и съживява. Но пък дали времето не се стои единствено в своята дума и това, което ние влагаме в нея? Дали то не е измислено от нас, защото така отчаяно искаме да сложим етикет на онова, което уж върви редом с нас, а реално го няма? Не сме ли ние времето? Защото какво е тази или която и да било друга минута, седмица, година, ако не едно определение, с което си обясняваме къде се намираме в живота? Да махнем рамките на първия и последния ден – какво остава? Не оставаме ли пак ние? Ние, които имаме много повече от черно и бяло в нас, които имаме цветове, чиито багри преливат. Всичко е една непрестанна трансформация. Замислете се само същото това време, за което търсим дефиниция, колко бръчки оставя по лицето и душата, за да напомня не че него го има, а че ние сме тук и сме живи. Никой не знае какви вътрешни битки води другият. Не е и ясно за добро ли е това, че сме толкова сложни същества. Обаче всеки говори за времето – това в нас и това извън нас.

"Какво се случва" не направи изключение и също заговори за времето. Инспирирано от петото юбилейно издание на Националния литературен конкурс "Вие пишете, ние четем", предаването на програма "Христо Ботев" повдигна въпросите за това кога се завърта колелото на времето и кой е отговорен за обиколките, които прави. Събеседници бяха лауреатите в конкурса Димитрина Тоскова и Камелия Панайотова, които разсъждаваха именно над "Колелото на времето", както и организаторите на конкурса и членове на журито Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова.

Те се обединиха около мисълта, че един човешки живот е мерна единица за време и макар човека в един момент вече да го няма – той успяваме да се запечата във времето със следата, която оставя. С изписания лист, който говори дори за времето, което повече няма да е негово. Неслучайно всички 243 разказа, които постъпват в редакцията на издателство "Библиотека България", са свързани с това как възприемаме и измерваме времето си, колко дълъг е всъщност човешкия живот и защо именно родовата памет е тази, която продължава концепцията за време.

"Човешките съдби са тези, които въртят колелото на времето – смята Димитрина Тоскова, носител на първа награда в конкурса. – Това, което изживяваме, е най-голямата мерна единица на нашето време."

Неслучайно нейният разказ е насочен именно към личните съдби и пътя на човека във времето.

От своя страна Камелия Панайотова разгръща в своя текст идеята за това как всъщност ставаме един безсмъртен човек, една безсмъртна ДНК, която продължава времето на рода. Според нея "времето се измерва не в мястото, а в правенето". Затова и макар най-голямото ни желание да е да спрем времето си, то всъщност преминава бързо и приятно само тогава, когато правим нещо със страст.

Ива Спиридонова е на мнение, че точно това, което спира времето ни, е всъщност нашето усещане за него. Думите пък са тези, чрез които можем да си пожелаем времето напред, чрез които можем и да се върнем назад, за да разкажем какво е било, а можем и да доведем време, което още не съществува.

И все пак човек е силен да устои на времето, когато е в безвремие с онзи, когото обича и който му отвръща със същата любов, смята Симеон Аспарухов:

"Любовта е онзи двигател, който насища времето ни със смисъл. Именно тя и защита времето вътре в нас."

Повече за това:
• зависи ли времето ни от това къде и с кого искаме да бъдем?
• има ли такова понятие като "изгубено време", или всъщност това са уроците на времето, които ни водят от един до друг етап в живота ни – трамплинът към днешния ден?
• в какво се изразява безпощадността на времето и кога сме претенциозни към него?
• какво означава да си "извън времето си"?
• и дилъри на време ли сме всъщност – за себе си и за другите?

Чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Скулптура на акад. Крум Дамянов

Проф. Валентин Господинов: Надявам се публичните места в България да станат съвременни

До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..

обновено на 08.11.24 в 17:09

Вселената Милан Кундера

В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера.  Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..

публикувано на 08.11.24 в 16:33

Отзвук от протеста пред Народния театър

На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..

публикувано на 08.11.24 в 15:00
Весела Делчева

Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – Весела Делчева

Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..

публикувано на 08.11.24 в 13:23

Проф. Георги Янков отбелязва 60-годишен юбилей с "Нео Ренесанс"

Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..

публикувано на 08.11.24 в 13:10