Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Евелина Келбечева:

Броят на жертвите на "червения терор" у нас е най-големият в Източна Европа

| обновено на 01.02.24 в 10:09
Евелина Келбечева
Снимка: БГНЕС

На 1 февруари България отбелязва един от най-мрачните моменти в своята история. Този ден е свързан с един от най-трагичните епизоди в националната памет – изпълнението на смъртни присъди, издадени от Народния съд. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, 67 депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени незабавно. По–късно още хиляди губят живота си или са преследвани и затворени в лагери .

Историкът проф. Евелина Келбечева, която гостува в ефира на "Нашият ден", нарече този ден истинска трагедия за България. Тя отбеляза, че у нас степента на червения терор и броят на жертвите – както в абсолютни, така и в относителни цифри, са най-големи в Източна Европа и в света. Българският народ загубва множество свои представители – интелектуалци, политици, работници, млади и стари хора. Жертвите са от всички слоеве на обществото и се изпълняват присъди без съд.

"Преди Народния съд и неговите жертви имаме около 28 630 изтъкнати българи, които са арестувани още през септември 1944 г. Накои от тях са умъртвени по време на разпитите, други са пуснати на свобода. По-нататък 11 122 човека минават през съставите на т. нар. Народен съд", посочва тя.

По нейните думи самият Народен съд е неконституционен, под тогавашната конституция на България – Търновската. Според нея никой няма право да учреди извънредно съдилище. Съдените депутати са 127 от 25-ото Обикновено народно събрание, това са хора с имунитет. "Даже законовата форма на червения терор е незаконна", посочва проф. Келбечева.

В предаването Евелина Келбечева подчерта важността на предаването на знанието за комунистическата идеология и режим, както и за последиците, които той донесе в България.

"Това, за което полагаме всичките си усилия, е знанието за комунистическата идеология и режим. За всичко, което той е донесъл на България, и за последиците, които като метастази обгръщат нашето общество. Това трябва да бъде ясно предадено на поколението, което не е минало през този период. Нашето себепознание минава през миналото ни", казва тя.

Според нея няма колективна памет, а фразата е метафора. Паметта на хората, които са минали през лагери, е една, тя е на техните близки и съселяни с конфискувани домове и съсипани съдби, пречупени от режима. "На тях не им се дава право да учат висше образование. Така се случва например със сина на Иван Багрянов, един от блестящите български министър-председатели“, посочва още проф. Келбечева.

Този ден за почит към жертвите на комунизма ни напомня за тежките моменти в нашата история и ни насърчава да се грижим за националната памет и да се учим от миналото, за да не се повтарят неговите грешки.

Чуйте разговора в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47

"Камино де Сантяго" и магията на срещите

Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път "Камино де Сантяго". Във втория епизод от своите странствания, тя споделя в ефира на "Нашият ден" впечатленията си от срещите с хората и дори от необичайното си запознанство с един кон. По пътя..

обновено на 22.11.24 в 09:24
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17