Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Когато всичко е любов, трудно ли ни е да кажем "Обичам те!"?

Снимка: Pexels

Колко често казвате "Обичам те!" на хората, които в действителност предизвикват именно това у вас – любов? Въпросът уж не е с повишена трудност, но май ще се окаже такъв. Кога се сещате да кажете какво изпитвате на човека, който вълнува всяка фибра от съществуването ви?

Забелязали ли сте, че и в това отношение сме изтъкани от крайности: или думите се леят като жива вода – къде поради силно напиращи, но в повечето случаи неясни чувства, къде от желание просто да докажем, че и ние сме тук, и ние душа носим; или пък изобщо не могат да си проправят път от сърцето към устата ни и право в ушите на обичания от нас - къде защото смятаме, че това ще ни направи по-уязвими, слаби, загубили не играта, а цялата идеята за любовта, къде защото се страхуваме, че тъкмо по този начин ще изплашим човека отсреща и той ще направи това, което най не искаме – ще си тръгне, а може и за даденост да ни вземе и тогава не е много по-лесно. Защо когато всичко е любов, ни е толкова трудно да кажем "Обичам те!"?

А защо ни е не по-малко трудно да го чуем? Този, който ни го казва, или ни лъже, защото ще иска нещо от нас – в дългосрочен, в краткосрочен план, или сериозно е сгрешил и е време за прошката ни. Или някой друг е отредил общия ни път вместо нас и сега е моментът за "чао". "Защо?" започва все по-силно да кънти.

В ефира на "Какво се случва" Яна Монева, психолог и поетеса, и Искрен Зографски, председател на фондация "Рестарт", която подпомага възстановяването на онкоболни, също поет, разсъждаваха над отношенията и взаимоотношенията между хората, над емоционалната интелигентност, която носим и която къде развиваме – къде погубваме, над страха от това как другият ще възприеме чувствата ни, над живота тук и сега, за който няма утре и "Обичам те!" е само в този миг. При това би могъл да го кажеш и на себе си, тогава е не по-малко интересно какво може да те очаква.

"Основният страх на съвременния човек – смята Яна Монева – е страхът от изоставяне и отхвърляне. И от една страна е много употребявана думата "обичам те", от друга страна е много страховита, ако я кажеш неочаквано. Напоследък си давам сметка, че най-големият призрак е призракът на неизживените ни отношения, на неизживените ни любови и той постоянно ни преследва. И ако човек не успее навреме да каже "Обичам те!", после става малко късно."

Според психоложката най-голямото желание на човек, при това още от ранна детска възраст, е да бъде чут и видян. Ако тези потребности не бъдат удовлетворени, очакването към любовта е голямо. Тук настъпват и разочарованията.

Искрен Зографски е на мнение, че все по-голямата консумация, която се случва в нашето общество, навлязла с неимоверна сила заради социалните мрежи, превръща хората в презадоволени от възможностите за изява, но в същото време в напълно непознати и неодобрени. Това от своя страна води именно до гореспоменатия страх от отхвърляне.

Той твърди, че "децата всъщност са много чути и видени, но ние във времето им забраняваме те да се изявяват". Причината за това е собственият ни комплекс за малоценност, изграден през годините.

"Докосването на душите е много хубав момент, но преди да се случи трябва да докоснем самите себе си. Преди да има "нас", трябва да има "аз". Смятам, че "Обичам те!" е износено и заради времето, в което живеем, и прекалената консумация, възможности и тази бюфетност, в която се намираме. Отваряме приложения, избираме днес този, утре другия - това е нещо, което отблъсква хората от идеята за взаимност и едно цяло. Учи ги да използват "Обичам те!" фриволно и някак улично", казва председателят на фондация "Рестарт".

В любовта можеш да дадеш толкова, колкото даваш на самия себе си. Много от нас са отгледани в среда, обрана от емоции, което допринася за начина на изразяване. Днес обаче се забелязва и моделът на компенсаторното износване на "обичам те". Всъщност всяко нещо има смисъл тогава, когато е казано на място.

"Обичам те!" по принцип носи една много красива мелодия – добавя още Искрен Зографски. – Мелодията на притеснението, която аз обичам да наблюдавам при хората, които наистина го казват изпявайки го. С притеснението, което се събужда в тях, с присвиването под лъжичката, което буквално можете да видите, и пеперудите, които леко припърхват, и как тези хора се наежват. Много е красиво и за съжаление вече все по-рядко поради невъзможността хората да изграждат стабилни и адекватни контакти."

Способността човек да се свързва с чувствата си е обвързана с емоционалната интелигентност. Тъкмо това може да направи разговора и отношенията цветни и плътни. Може да ги направи истински.

Когато всичко е на един клик, на едно докосване разстояние, устояват тези, които успяват да поддържат възхищение един към друг и интимност, в която да не се съмняват.

"Повечето истории – обяснява Яна Монева – се разпадат в рекламната фаза, нарцистичната, в която виждаме само хубавите си страни. И като потъмнее огледалото, и започнем да виждаме лошите страни на другия, и той започне да връща нашите лоши страни, накрая просто го счупваме."

Защо животът е пауза между две мистерии; защо усещането за себестойност предопределя отношенията ни; защо сексът е продължение на разговора, а смъртта може да бъде другата страна на любовта; защо въпросите са все същите, независимо от променящия се декор; и защо думите на Николай Райнов, че успехът е вътре в нас, а отвън са само условията на живот, са толкова съществени – чуйте от Яна Монева и Искрен Зографски в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Адв. Александър Кашъмов

Адвокатите трябва да спират опитите за промяна на Конституцията

За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..

обновено на 21.11.24 в 11:45

Политика и психично здраве: нов поглед в списание "dВЕРСИЯ"

Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..

обновено на 21.11.24 в 11:17

Архитектурната критика извън "ехо стаята": Разговор с арх. Анета Василева

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..

обновено на 21.11.24 в 10:46

Четвърти роман на тримата мъже зад името Кармен Мола

В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..

обновено на 21.11.24 в 09:36

"Магнит" – ново пространство за еко-социално общуване

Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..

публикувано на 21.11.24 в 09:12