Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.
"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.
Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им.
"Чума" всъщност представя и възможностите на нашата литературна класика, която, прочетена с правилните очи – може да роди успешен филм. Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.
"Чума" действително е вдъхновен от разказа на Йовков. Обърнати са персонажите, обърната е леко историята, така че всъщност е останал само духът на разказа. Това, от една страна, е добре за самия филм, защото няма нужда човек, който е чел разказа и е придобил своята представа за времето и за случката, след това да търси същото във филма, защото му се поднася една друга история", казва Свежен Младенов, който влиза в ролята на чорбаджи Юрдан.
Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайлите са най-трудни за изкусуряване. Затова и "Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.
И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Спомнете си само и ролята му в сериала, който доскоро приковаваше зрителите към телевизионния екран – "Алея на славата". Или пък персонажите му в "Лъжите в нас" и "Откраднат живот", както и този в "Порталът" – зад него стоят тъкмо създателите на "Чума" – "Мирамар филм". С образите му във филмите е същата работа – "Блаженият", а защо не и "Летовници", "Чичо Коледа", "Като за последно".
В "Чума", който от 19 януари вече е по кината, Свежен Младенов се превъплъщава в един сдържан, но и решителен човек. В баща, който знае, че преди всичко трябва да действа.
"Той е само външно обран, вътре в него бушуват всички страсти и просто не дава воля на емоцията си, защото по някакъв начин животът го е научил, че емоцията не е добър съветник. В такава една напрегната ситуация човек трябва да може да реагира адекватно, а не емоционално. И да, той е човек, който е минал през неща – чорбаджи Юрдан, вече хаджи Юрдан, защото се връща от Божи гроб. Неговото усещане за нещата е такова, че той трябва да съхрани себе си, през цялото време да бъде абсолютно адекватен, за да може да реагира правилно във всяка една ситуация и да може да преодолее всяка една ситуация, която идва до него. В същото време наистина това е човек – за мен специално, аз така го усещам, надявам се така и да съм го пресъздал, надявам се такова и усещане да остави у хората – един човек, който преди всичко обича. И то с една такава бащина любов, която сякаш е много по-силна от всяка друга. Истината е, че неговата бащина любов не се спира само до сина му, а и до всеки друг, на който може да помогне. Просто самото му отношение към света е такова", описва героя си Младенов.
За Юрдан чумата не е божие наказание, а човешко премеждие, което не е по-силно от живота. За Свежен Младенов съвременната чума, която сменя облика си, но все е сред нас, се крие в сравнението ни с другия.
"Това е напаст, това е чума, това обира, ограбва радостта у човека. Ти спираш да се радваш на това, което имаш, и постоянно си се фокусирал в това, което има другият. Това постоянно сравнение тотално ти ограбва свободата, радостта от живота и всичко останало. Започваш да живееш в един свят, в който вече каквото и да имаш – то не е достатъчно. А не е така, наистина човек има много неща, особено в днешно време", смята актьорът.
Според Свежен Господ ни е създал с една дупка в сърцето и тази дупка може да бъде запълнена само от него.
За всичко останало – свободната воля на човек, необходимия риск, вричането и отдаването, изкуството и влизането в час – чуйте в звуковия файл.
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
Художниците Цветелина Русалиева и Илиян Рач о в откриха съвместна изложба в галерията Аrea Contesa Arte в сърцето на Рим, която продължава до 10 ноември..
Ново партньорство стартират Българското национално радио и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Ректорът на Софийския университет проф. д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg