Честит юбилеен албум на "Конкурент"! Родени за рок, ветераните представят "По трудния път" с концерт в Sofia Live Club на 26 януари.
10-ото юбилейно издание, озаглавено "По трудния път", отбелязва и 35-годишнината, откакто групарите са на сцена. "Това е нашата история – "По трудния път", защото невинаги пътят е осеян с рози. Искахме този юбилеен за групата албум да е специален, затова в него сме събрали както най-новите ни сингли, така и култови парчета, които правят "Конкурент" това, което е. Нямаме търпение и нашата публика да го чуе, защото тяхната реакция е това, което ни вълнува най-много!", споделя вокалистът Емил Анчев.
Дискът включва още неиздаваните досега песни – дуетът "На кой му дреме" с Криско и "Смели сърца", събираща едни от легендите на българската музика – Звездомир Керемидчиев, Ерол Ибрахимов, Мариана Попова, Буги Барабата, Деян Каменов и фронменът на "Монолит" Тони Чембъра.
И така, ветераните са отново в атака, пък дали ще наричаш любимата си музика "рок", или ще приемеш, че тя е преминала в ново измерение – което е само за нейно добро, е въпрос, толкова личен, колкото политическата и сексуалната ориентация, например. Съставът, който може да се казва и "Емо Анчев Бенд", се труди над любимата си (хард рок и малкохеви метъл) музика, която е облицована с приемливи поп нюанси тук и там. Този "Конкурент" е съвременен и много успешен римейк на една от онези битки, които събориха Берлинската стена, а ние запомнихме лицата на гладиаторите от т.н. Втора вълна на българския рок. Тя ни донесе "Конкурент", "Ера" и "Ахат", пробудили се за живот преди двайсетина години с резливи парчета.
...Какви момченца бяха тогава! И как развинтваха милиционерските фуражки! Луди ги правеха, лицата им изглеждаха като скашкано пюре. А зала "Универсиада" се надуваше като квартален на ученическа вечеринка и побираше… Абе побираше повече, отколкото може... И един Емо Анчев, който като черен ангел-блондин се носи по ръба между мониторите и ръцете на публиката, крещейки: "Аз съм твоят вечен конкурент!". Според историците, Емил Анчев създава "Конкурент" през далечната 1986 година, затова въобще не може да се отрича градивността и силите на тази група във Втората вълна от български рок, залял Родината към края на 80-те.
Но времената и модите се менят непрекъснато, а тогавашната движеща сила "Конкурент" си е останала донякъде на същия акъл. Което намирам за чудесно. Пеещият ветеран, вече напълно разделил се с етикета "българския Дейвид Ковърдейл", навярно след съпорта на "Уайтснейк" през 1997 година в София, е съхранил онази своя бленда, която познаваме от края на 80-те. Тогава светът неудържимо се променяше. Смъкваше идеологическите си гащи и отдолу се показваше новата му, много по-човешка същност.
Стената пукаше по сглобките и заплашваше да се стовари върху главите на онези, които са я вдигали. Те го знаеха. Или поне го предчувстваха. А рокът и у нас беше на върха на нормалността, съизмерен ако не в световен, то поне в източноевропейски план. В годините на т.нар. "перестройка", Кирил Маричков използва разхлабването на идеологическите каишки и продуцира чрез Комсомола уникалната поредица от грамофонни плочи БГ Рок. Това бяха студийните дебюти на "Ахат", "Ера", "Контрол", "Конкурент", "Нова Генерация", Милена, "Ревю",
"Клас", "Атлас" – групите на "нежната ни революция", подготвили почвата в Столичния летен театър преди 37 години, следвайки лоялността на споделените чувства за свеж въздух. "Без изход", казаха тогава Емо и "Конкурент" в компанията на вече бившия си китарист Павел Васев, който в момента свири за "Монолит", във времето, когато излизаха с едни стиропорени глави на сцената. Те споделиха общата плоча с "Ера", която беше издадена през април 1990 година. Чинеше два лева и 30 стотинки. Първи албум на "Конкурент" и "Ера" и първият нецензуриран албум с тежка музика в България.
Чуйте коментара в звуковия файл.
Спектакъл от сцената на Нидерландската национална опера ще проследим тази събота (4 април от 20 часа) чрез международния радиообмен. Това е операта "Роберто Деверьо" на италианския композитор Гаетано Доницети, с която трупата на театъра и тандема режисьор – диригент, Йетске Мийнсен и Енрике Мацола, завършват историческата трилогия на Тюдорите. В нея..
Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран • Роберто..
Венсан Гайо от Франция: В България се чувствам свободен! От Варшава до София: Историята на преводача, който владее и езика на музиката Едина Жолчак-Димитрова от Унгария: Чувствам се прекрасно в България! Животът на една френска бизнесдама в България Стивън Монтгомъри: Англичанинът, който обикна България Полският рапър Куба..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от най-важните етио-джаз групи в света днес (с елементи на откровен пънк, прогресив рок и фрий джаз), пристига в София на 4 април, първия петък на месеца, по покана на концертната поредица "Аларма..
На международния ден на ромите "Кварто" музикантите ще изненадат публиката с изключителна програма със символно значение. Цигански музикални шедьоври, сред които: "Астурия" от Исак Албенис, "Кармен-фантазия" от Жорж Бизе-Пабло Сарасате, "Цигански напеви" от Пабло Сарасате, "Унгарски танци" от Йоханес Брамс, "Румънски танци" от Бела Барток,..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
В галерия "Астри" за трети път Алберт Хаджиганев представя своя живопис – пейзажи и интериори. Изложбата е в два цикъла: "Моят дом" – интериори от дома и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg