Музика: Марин Големинов
Либрето: Магда Петканова (по едноименната драма на Иван Вазов)
Първо действие
Първа картина
В селото на Ивайло. Селяните искат да напуснат родните си места заради страха от татарски нападения. Гусларят дядо Продан ги успокоява с песен за войводата Ивайло. Приближава войска и настава паника. Всички в уплах очакват да се появят татари, но вместо тях пристига самият Ивайло със своята вярна дружина. Приближеният на царица Мария византиец Андроник се е преоблякъл като търговец и се е промъкнал в селото. Уговаря куманския наемник Дуругуч да постъпи на служба при Ивайло и да го убие. Край чешмата идва съпругата на Ивайло – Кремена. Нейната приятелка Млада с усмивка й подмята, че скоро ще стане царица. Идва се Ивайло и Кремена му разкрива притесненията и страданията си докато той е на война. Ивайло я успокоява нежно и двамата се увличат в мечти за щастие. В селото започва веселие, но пристига вестител с новината, че татарите са наблизо. Ивайло събира дружината си и тръгва на бой.
Второ действие
Втора картина
В кулата на Ивайло. Кремена очаква завръщането на мъжа си. Дуругуч вече е спечелил доверието на Ивайло и пази кулата му. Всички се спускат да посрещнат войводата при чуването на тръбния му зов. Промъква се Андроник и казва на Дуругуч, че не трябва да убива войводата, а да отвлече жена му. Ивайло се връща щастлив от новата победа над татарите, но радостта му е кратка – идва нова схватка с болярина Годеслав и неговата дружина. Ивайло нарежда на Вихъл да подготви войската за бой. Пристига боляринът Тертер, който е недоволен от царица Мария и иска да подпомогне Ивайло да се възкачи на престола. Войводата е доволен, но Тертер му поставя условие: царят трябва да има за жена болярка. Ивайло с възмущение отказва. И дума да не става – той ще стане цар, а Кремена – царица.
Трета картина
Манастир в Стара планина. Годеслав и другите боляри са разбили войската на Ивайло и той се крие в манастира. Преследвачите претърсват цялата сграда и най-неочаквано пред тях изскача самия войвода и смело ги предизвиква на бой. Болярите са удивени от подобна храброст. Ивайло въодушевено призовава войниците да тръгнат с народа и те се присъединяват към него. Болярите също са покорени от обаянието на войводата и също се присъединяват към него. Настава радост, но отново е помрачена от вестта за отвличането на Кремена.
Четвърта картина
Царският дворец в Търновград. Андроник упреква царица Мария, че е осуетила плана за убийството на Ивайло. Но тя има други планове – ще се омъжи за овчаря, за да запази трона за сина си. Андроник е влюбен в царицата и се изпълва с ревност и злоба. Напуска залата с твърдата решимост сам да убие Ивайло. Пред Мария стои задачата да премахне Кремена. Тя я вика при себе си и й съобщава, че Ивайло смятал да се ожени за болярска дъщеря. Коварството на византийката продължава и тя предлага на ужасената Кремена освежаваща чаша с отрова. Доверчивата Кремена я изпива и царицата ехидно й казва истината. Самата тя иска да се омъжи за Ивайло, за да запази трона за сина си. Кремена се вцепенява, чува шум и се скрива в ъгъла. Така вижда Андроник, който се среща с Дуругуч и го убеждава да убие Ивайло. Кремена все още има сили и бяга, за да спаси мъжа си.
Трето действие
Пета картина
Лагерът на Ивайло край Търновград. Въпреки скръбта по отвлечената съпруга Ивайло се готви за решаваща битка – завземането на столицата. Неочаквано при него идва Кремена и успява да го предупреди за готвения срещу него дворцов заговор. Издъхва в ръцете му и войводата тръгва на бой.
Шеста картина
В двореца на Царевец. Придворните на царица Мария са в паника, защото Ивайло е пред портите на града. Мария решава да осъществи намеренията си и напътства сина си как да се държи с Ивайло. Коварната византийка е твърдо решена да заплени на всяка цена бъдещия цар и тръгва да го посреща.
Седма картина
Площад пред двореца. Мария и болярите очакват пристигането на Ивайло. Народът възторжено слави победителя. Царицата се покланя дълбоко и нарича Ивайло "свой скъп гост", а той й отговаря, че тук е дошъл като цар и господар, а не като гост. Народът ликува.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg