Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Моника Атанасова-Ганчева: Хлопатар от тъга е сърцето

Снимка: Цвета Николова

В края на 2023 година Моника Атанасова-Ганчева издаде своята втора стихосбирка, наречена "Стихове за Аллах". Както всеки  пътуващ и търсещ в себе си, тя Го търси там, където най-лесно може да бъде намерен – в човешкото сърцето. Затова често,  със сърце говори за сърцето. Нарича го хлопатар от тъга, сърце-предател, сърце-плисък.... Но колкото и с каквито и думи да го нарича, те всички са относителни – както може да е относително описанието на един Храм.  Затова, след прочитането на "Стихове за Аллах", в човек остава само чувството за Един-Е-ние с Любовта, породила ги, но не и спомен от/за думите. Както няма и спомен от думите на стиховете, събрани в нейния "Молитвеник", издаден преди 2 години, а има само спомен от и за Любовта, с която са писани. 

"Важното е, че, когато хората отворят сърцата си, те разбират, че няма значение как наричаме нашия Създател. Важното е ние да намерим Него в нас самите." За това пътуване-търсене, което от пътник те превръща в Път, говори новата книга на Моника "Стихове за Аллах". Какво още си казахме в разговора с нея – чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25