Когато зимата е в разгара си все по-често разлистваме гланцовите страници на мечтите си в посока топлите страни. И докато сме в Индийския океан защо да не отскочим до Мавриций. Там има зелени планини и водопади в изобилие, но всички ходят заради плажовете. Разговарях с Михаела Хосени, която отново бе в България с пленителни разкази за райското кътче. От личен опит знам, че островът е единственият от любимите посоки в Индийския океан, където дори да страдаш от слънчева алергия, има какво да правиш. За цяла седмица там едва сколасах два пъти да се разпиша на плажа. Най-много ми допадна разходката с лъвове в Касела парк.
Мавриций е дестинация, която предлага много повече. Там човек може да се разхожда в планината, да се гмурка. Културата на острова е много богата. Също така при нас има смесица от толкова мирно съществуващи религии. Ако решите в понеделник може да се хиндуист, във вторник будист, в сряда даоист, а след това християнин… Това разнообразие обогатява местата, където може да се отиде. Освен това има плуване с шнорхел, дълбоководен риболов, разходката с лъвове, която вие сте харесали е наистина атрактивно занимание, но целият парк Касела е интересен с изобилието си от различни животински и растителни видове. Земята на седемте цвята в парка Шамарел, където пясъчни дюни се стелят като причудлива река в червен, кафяв, лилав, зелен, син, лилав и жълт цвят. Ние имаме също така водопади, седем каскади и предлагаме електрически велосипеди, с които да обикаляте наоколо. Да плувате с диви делфини, да наблюдавате китове, да се срещнете с местни хора. Изключително приключение за сетивата е и храната на Мавриций, защото тя съчетава различните видове кухня на индийци, европейци, африканци… Можете да научите повече за нея на готварски класове. Там собственоръчно ще усвоите приготвянето на ашер – местен пай със зеленчуци и плодове. Ще наблюдавате как местните хора приготвят традиционните си гозби – роти, дал пури или бриани. Но да не пропускаме и разходките и излежаването на плажа, което също е характерно за Мавриции.
Коя част от острова е по-добра за посещение през тази сезон?
Най-добрата част определено е Северната или Северозападната. Тя е по-удобна ако искате да обикаляте. Разбира се, и останалите части от острова са безопасни, но на Север е малко по-прохладно. Въпреки че точно този израз не е много подходящ за Мавриций, където лятото е вечно. През цялото време температурите са около 25 градуса, съчетани с приятен бриз. Най-подходящото време за посещение е от средата на октомври до началото на април. Така че можете да празнувате Коледа или Великден при нас. А също така да празнувате радостта от живота по всяка време.
О'кей, но как мога да се потопя по-дълбоко в природата и местните обичаи и навици на Мавриций, ако не излизам от луксозния хотел? Нали знаете, че там не е истинският живот?
Точно така е, но понякога истинският живот идва при гостите на хотела. Веднъж седмично има традиционна маврицианска нощ и пристигат местни хора от съседните села. Идват, за да покажат техните танци, обичаи, занаяти, музика и песни. Учат гостите как да плетат кошници, да приготвят ястия, да танцуват… Така че и гостите на курортите опознават традиционните обичаи и култура.
Доста са хотелите, които поддържат връзка с местни художници и занаятчии, които показват произведенията си там. Ако проявите интерес, можете да посетите ателиетата им, да видите как творят и да си отнесете у дома автентично късче Мавриций.
Другият начин е да посетите малки селца. Има наистина много живописни места. Гостите могат да отидат в Мока и да сготвят маврицианско къри. Или да посетят столицата Порт Луи. Там, ако имат интерес, могат да се отбият в музея, който е безплатен. Там ще видят изчезналата вече птица Додо, която познаваме от герба на Мавриций. Центърът на града все още напомня типично френско селище, от първия период на колонизацията. От самото пристанище започва широк и красив булевард, в края на който се намира бароковата сграда на парламента или да се качат на крепостната стена. Не бива да пропускат и традиционния пазар с пъстротата на местните плодове, зеленчуци, текстил и сувенири. Музеят за невероятно разнообразните пощенски марки също се струва да се види.
Извън столицата не бива да забравяме Флак маркет, където се преплитат ухания на подправки, цветя, плодове и зеленчуци, има изделия от кост и от кокосови черупки, платове, дрехи и какво ли още не. Местата, където се усеща пълнокръвният маврициански дух да твърде много.
Какво е характерното при картините на местните художници или местните занаяти?
Занаятите определено са свързани с кокосовите орехи. Майсторите създават най-разнообразни малки ръчно правени предмети от черупките и ядките. Пластики, купи, дреболийки. Също така правят чанти от черупките. Забележителни са акварелите на художниците със сюжети от местния бит и пейзажи. Те са много съзидателни и създават произведения от захарна тръстика или подръчни материали, изхвърлени от морето. Много често туристите отнасят у дома за подарък парео или плажна торба с типични за Мавриций рисунки. Природата просто подбужда към творчество.
Казахте природа, а забравихте да споменете и ботаническата градина сър Рамгоолам с големите водни лилии.
Ние имаме забележителни лилии, също така много стари и уникални баобабови дървета на входа. И покрай тях хората невинаги забелязват , че в ботаническата градина виреят най-различни подправки, характерни за острова и уникални растения. Не бива да пропускаме саламовото дърво, чиито плодове са дълги около 60 см и силно напомнят на висящи колбаси. Също така кървавото дърво, известно и като драконово. Когато бива отрязано пуска кървавочервена смола, която в миналото е била използвана като лекарство. Фантастични са и палмите, някои от които цъфтят веднъж на 90 години. Да правим захар е един от продуктите за износ на Мавриций, т.е. могат да се видят плантации не само с палми, ами и със захарна тръстика. Не бива да пропускате да се отбиете и в някоя от безбройните дестилерии за ром. Уникални са ароматите им с ванилия, манго, подправки, кокос. Вкусът, разбира се ,зависи и от бъчвите, в които отлежава. Понякога са дъбови, понякога донесени от Франция.
Надявам се разказаното от мен да накара повече хора да посетят райското кътче, където имам късмета да живея – Мавриций. Там можеш да се излежаваш на плажа, но и да преживееш безброй приключения. Включително и да летиш с хеликоптер. Така нареченият подводен водопад, който се намира край полуостров Ле Морн БрабАн се вижда най-добре от въздуха. Зрителната измама те кара да мислиш, че виждаш гигантски струи вода, които се изсипват в подводна бездна.
Всъщност това, което се движи, е пясък и наноси. Бездната, от своя страна, наистина съществува и според учените е дълбока около 4 километра. Морските течения раздвижват пясъка и част от него се понася към океанското дъно, но заради играта на светлината и невероятната прозрачност на водата изглежда като водопад.
Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg