С желанието да се заредим с доза оптимизъм за бъдещето на науката за езика, образованието и духовната ни среда на живот в предаването "За думите" се срещаме с членовете на клуб "Съвременна българска морфология" на катедрата по български език на Софийския университет. (Морфологията е онази част от науката за езика, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения).
Клубът съществува отскоро, от 2023 г., в него членуват около 20 студенти, някои от тях – Диана Андрова и Патрик Михайлов, вече имат много успешни изяви на научни форуми със свои разработки, които с жар обсъждат с колегите си и с трите вдъхновяващи ръководителки на клуба – проф. Красимира Алексова, проф. Петя Осенова и гл.ас. Ласка Ласкова.
С какво заниманията с наука и по-точно с морфология са толкова привлекателни за младите хора, че да им посветят време, страст и постоянство, как изглежда това в очите на близките и връстниците им, правят ли си планове за бъдещето, с такива въпроси се обърнах към третокурсниците Диана Андрова и Патрик Михайлов и новите в клуба – второкурсничките Тиана Гъдева и Виктория Цолова.
Д. Андрова: "На първо място мисля, че заслуги за това да проявяваме такъв интерес имат нашите преподаватели, защото те наистина и трите ни преподавателки по морфология са хора, на които им личи, че горят в това. Аз за първи път на лекциите по морфология видях езиковед, който преподава така материала си сякаш е литература. То е, защото има такъв стереотип, че литераторите са по-огнени хора, ръкомахат… емоционални са, а такова нещо нямаше при езиковедите дотук и то даде отражение, мисля, че ние сме пример..."
В. Цолова: "Засега до втори курс все още не съм осъзнала дали съм езиковед или литературовед, затова реших да изпробвам и от двете неща и да влагам еднаква енергия и за морфология, и като цяло за езиковедските дисциплини, така и за литературоведските и затова реших да се запиша в този клуб, за да вникна малко повече в дисциплината и да видя дали това наистина може да бъде моето нещо."
П. Михайлов: "Завърших ТУЕС, което е средното училище към техническия университет с профил "Системно програмиране", като страстта ми към компютрите и технологиите не е угаснала, даже и в момента това е основното нещо, с което се занимавам в свободното си време, същевременно и малкото припокриване между технологиите и филологията, а именно пиарът или връзките с обществеността… За момента освен студент и участник в клуба по морфология и съответно активен участник в научни конференции, съм и участник в Студентския съвет на Софийския университет, като заемам длъжността председател на комисията по връзки с обществеността и същевременно съм и учител в ТУЕС по български и литература…"
Т. Гъдева: "Естествено това за хората около мен е малко странно, вкъщи бивам наричана "зубър" точно заради интересите към морфологията и най-вече към старобългарския… Приятелите ми също те са най-потърпевши, защото постоянно се появявам с някакво странно изказване: "Хора, вие знаете ли откъде идва тази дума… а вие знаете ли защо това се пише така"… Не се чувствам странна, може би, ако е странна, е готино странна, защото знам нещо друго, различно и се чувствам като един вид техен преподавател, просветител, така че мога да им обяснявам и понякога се забавляват наистина."
Целия разговор със студентите чуйте в звуковия файл:
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..
Гьобекли тепе е един от най-новите и най-интересните археологически обекти в Република Турция, където въпросите все още са повече от отговорите, които учените могат да дадат. Гьобекли тепе или Кореместият хълм, както се превежда буквално от турски език, днес е един от най-важните археологически обекти в света. Учените го определят като най-старото..
"Тази година проведохме 15-ата научна сесия за млади учени, която е под надслов "Младите учени в света на полимерите", като всичко е започнало по един проект, но с годините са намерени средства и по инициатива на "Института по полимери" към БАН, тази постерна сесия получава своето развитие с цел стимулиране на младите учени", съобщава в..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg