С желанието да се заредим с доза оптимизъм за бъдещето на науката за езика, образованието и духовната ни среда на живот в предаването "За думите" се срещаме с членовете на клуб "Съвременна българска морфология" на катедрата по български език на Софийския университет. (Морфологията е онази част от науката за езика, която изучава формата на думите, строежа им, правилата за тяхното образуване и свързаните с формата граматически значения).
Клубът съществува отскоро, от 2023 г., в него членуват около 20 студенти, някои от тях – Диана Андрова и Патрик Михайлов, вече имат много успешни изяви на научни форуми със свои разработки, които с жар обсъждат с колегите си и с трите вдъхновяващи ръководителки на клуба – проф. Красимира Алексова, проф. Петя Осенова и гл.ас. Ласка Ласкова.
С какво заниманията с наука и по-точно с морфология са толкова привлекателни за младите хора, че да им посветят време, страст и постоянство, как изглежда това в очите на близките и връстниците им, правят ли си планове за бъдещето, с такива въпроси се обърнах към третокурсниците Диана Андрова и Патрик Михайлов и новите в клуба – второкурсничките Тиана Гъдева и Виктория Цолова.
Д. Андрова: "На първо място мисля, че заслуги за това да проявяваме такъв интерес имат нашите преподаватели, защото те наистина и трите ни преподавателки по морфология са хора, на които им личи, че горят в това. Аз за първи път на лекциите по морфология видях езиковед, който преподава така материала си сякаш е литература. То е, защото има такъв стереотип, че литераторите са по-огнени хора, ръкомахат… емоционални са, а такова нещо нямаше при езиковедите дотук и то даде отражение, мисля, че ние сме пример..."
В. Цолова: "Засега до втори курс все още не съм осъзнала дали съм езиковед или литературовед, затова реших да изпробвам и от двете неща и да влагам еднаква енергия и за морфология, и като цяло за езиковедските дисциплини, така и за литературоведските и затова реших да се запиша в този клуб, за да вникна малко повече в дисциплината и да видя дали това наистина може да бъде моето нещо."
П. Михайлов: "Завърших ТУЕС, което е средното училище към техническия университет с профил "Системно програмиране", като страстта ми към компютрите и технологиите не е угаснала, даже и в момента това е основното нещо, с което се занимавам в свободното си време, същевременно и малкото припокриване между технологиите и филологията, а именно пиарът или връзките с обществеността… За момента освен студент и участник в клуба по морфология и съответно активен участник в научни конференции, съм и участник в Студентския съвет на Софийския университет, като заемам длъжността председател на комисията по връзки с обществеността и същевременно съм и учител в ТУЕС по български и литература…"
Т. Гъдева: "Естествено това за хората около мен е малко странно, вкъщи бивам наричана "зубър" точно заради интересите към морфологията и най-вече към старобългарския… Приятелите ми също те са най-потърпевши, защото постоянно се появявам с някакво странно изказване: "Хора, вие знаете ли откъде идва тази дума… а вие знаете ли защо това се пише така"… Не се чувствам странна, може би, ако е странна, е готино странна, защото знам нещо друго, различно и се чувствам като един вид техен преподавател, просветител, така че мога да им обяснявам и понякога се забавляват наистина."
Целия разговор със студентите чуйте в звуковия файл:
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
За първи път на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" ще се играе "Сън в лятна нощ" . Една от най-поставяните пиеси на Шекспир ще има премиера в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg