Благослав Михайлов: Хората искат промяна, друг е въпросът знаят ли каква точно

Каква беше изтеклата година, какво би си "помислил" един изкуствен интелект, ако трябва да оцени България и света през 2023 в контекста на "халюцинация" – думата на годината според Оксфордския речник? Какво е геополитически цинизъм в контекста на войната в Украйна и от какво трябва да се пази България – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Благослав Михайлов, граждански журналист, създател на платформата за парламентарна прозрачност "Стража", завършил "Изкуствен интелект" в Шефилдския университет, влогър със собствен канал в YouTube.

Какво би си "помислил" един изкуствен интелект за България от 2023 г.

"Аз мисля, че всеки човек, гледайки света и България в момента, би си помислил, че сме в един преходен период от поне последните три години, в който светът рязко се променя, и това, на което сме били свикнали досега като световен ред или ред в страната, се променя, но още не знаем към какво е тази промяна. Може би донякъде и от нас зависи към какво ще се промени и как ще се промени. Виждаме, че дори България е такова състояние, че не знаем дали другата година дали ще има избори, дали ще има правителство. Не знаем и как ще изглежда светът след няколко години."

Ако "стража" е нещо, което пази, от какво трябва да бъде пазена България

"Трябва да се пази най-вече от ерозията на демокрацията. Това не важи само за България всъщност. Състоянието на демокрацията по целия свят ерозира, дори заради много странните електорални избори в доста европейски държави. Това показва, че хората там искат някаква промяна. Друг е въпросът знаят ли каква точно промяна искат, но очевидно се избират хора, които предлагат да разтърсят цялата среда. Най-яркият пример е Тръмп, който като нищо може да се завърне другата година. Той е типичен пример за избор на хора, които не са доволни от системата и искат тя да бъде разтърсена. В България е същото с по-радикалните движения. У нас тези партии и движения се стремят да се сдобият с някаква власт, създавайки хаос.

Мисля, че ролята на по-умерените политици в такава ситуация е да реформират системата, в която се е натрупало напрежение. Въпросът е, че дори в България има натрупано чувство за несправедливост, което кара много хора да подкрепят Путин, например. И мисля, че именно по-умерените фактори в политиката, за да запазят стабилността на системата, трябва да се стремят към реформи. Аз съм положително настроен към политическото бъдеще на България, защото все пак виждаме, че се върви в посока на промяна, колкото и неприятни компромиси да се се налагат и да се случват."

Паметникът на Съветската армия

"Руското влияние не се изчерпва само с един паметник. Руската зависимост не е само икономическа, политическа и т.н., тя е и психическа. То този монумент символизираше една България, която благодари на своите окупатори, а ние нали искаме да я оставим тази България в миналото вече и да имаме една България с повече самочувствие, която не благодари на своите окупатори. Фактът, че стигнахме до тази стъпка след толкова години мъки да отрежем дори една ръка, а камо ли целия монумент... ми те колко години са седели там с този шмайзер... Това е голяма стъпка."

ГЕРБ и опитът за промяна в България

"Аз бих разделил политическата среда у нас на две – център и периферия. Радикалите са в периферията. Теорията на "подковата" казва, че тези, които са най в края, като комунисти и фашисти, се допират най-много от двата края на подковата. В момента основната битка у нас е между центъра и периферията на политическия ни спектър. В центъра също има борба. ГЕРБ е партия на статуквото, която управляваше 12 години и все още по някакъв начин управлява. Реално те създадоха тази система, в която живеем в момента и трябва да бъде реформирана. Но ГЕРБ са изключително адаптивни в зависимост от интереса на лидера им Борисов, който може да се огъва по всякакви начини. Това е отрицателно качество, но му е позволило да оцелее толкова време в политиката. Може би успехът на промяната у нас ще зависи доколко ГЕРБ ще могат да се приспособят към новите условия. Защото тъжната истина е, че поне засега без ГЕРБ няма как да се управлява в момента в България. Чудя се и в бъдеще какво мнозинство би могло въобще да има у нас, защото, ако някакви по-радикални елементи изплуват на повърхността като коалиция между БСП и "Възраждане", това би било някакъв кошмар. Или президентска партия – също кошмар, но е реална възможност. Така че всъщност способността на ГЕРБ да лавират в случая е полезна.

Но в момента има стратегия и в ГЕРБ, и в ДПС – те целят по всякакъв възможен начин да омърсят ПП/ДБ. Всъщност ГЕРБ и ДПС са толкова много компрометирани, че, заставайки възможно най-близо до ПП/ДБ, всъщност ги омърсяват с тази близост. Все едно казват – и те са като нас, щом се хванаха с нас, значи не са по-добри от нас. Пеевски е точно такъв случай. Той много добре знае какво мислят хората за него, но чрез активността си цели тази токсична енергия, която има, да я прехвърли върху ПП/ДБ и правителството на Денков."

Руската пропаганда като контекст на 2023

"Като казахме, че има част от обществото, която цели да създаде хаос, всъщност именно те припознават Русия като хаоса, от който имат нужда. Самата Русия така се възприема сама себе си. Това е така, защото Русия знае, че не може да победи Запада икономически, военно, но може да го победи, като го накара да се потопи в собствените си вътрешни противоречия. Тоест Западът да се дестабилизира толкова, че да не се занимава с Русия. Това е цялата стратегия на тяхната пропаганда. Защото те имат фиксация върху така наречените "цветни революции" и смятат, че когато някой е срещу тях, това вече е цветна революция. По тази причина се опитват да правят същото в други държави. Опитват се да дестабилизрат Западните демокрации, защото си мислят, че Западът се опитва да дестабилизира тях. А Западните демокрации са уязвими за дестабилизране, защото са свободни и защото там има свобода на словото, свобода на протеста, без някой да ги арестува. Русия използва точно това като уязвимост на Запада.

Същото е и със социалните мрежи, които в Русия са контролирани индиректно от държавата и никой отвън не може да им се меси, както те се месят в нашите социални мрежи, като правят тролски ферми и сеят пропаганда. Това е тяхната стратегия за дестабилизация на Запада – да усилват тези крайни части на политическия спектър на подковата. Ако в България си говориш с един крайноляв и крайнодесен човек, има много голямо припокриване между тях. И двата полюса са антилиберални – критични към либералната демокрация и институциите ѝ (върховенство на правото, разделение на властите и т.н.). Те си мислят, че това е фасада, а не е истинска ценност.

Също така и двата края на подковата оправдават Русия, но сякаш виждат различни неща в Русия. Крайнодесният вижда в нея някаква традиционна, консервативна сила, а крайнолевите виждат в Русия наследник на СССР или че Западният капитализъм е виновен за войната на Русия в Украйна. Т.е. и двата наратива, и в двата края на политическата подкова поставят вината за всичко върху Запада, а Русия за тях е спасител."

Геополитическият цинизъм на изтеклата година

"Това е, когато например човек говори за ценности или справедливост в геополитически контекст, циникът казва – а, всичко е интереси и сила, като силата е военна, не дипломатическа. Т.е. за циника има значение само военната сила. Този цинизъм е необходим, за да ни убеди, че Западът е лош, и Русия е лоша, но Русия поне нещо ще направи за нас, евентуално. Това е тезата на много русофили, защото те не могат да лъжат себе си, че Русия е някаква прекрасна страна. Дори московчани знаят, че тяхната страна може много повече, но е състояние на диктатура, което ѝ пречи.

Същото е и за България. Ние знаем, че България може да е много по-прекрасно място и сме разочаровани от това, което имаме от години. А Русия е много по-голяма и с много по-големи неравенства от нас. Така че те знаят, че Русия не е добре. Геополитическият цинизъм е свързан и с параноята, че някой отнякъде контролира всичко. Заедно с конспиративните теории това са ключови части от пропагандата. Според мен така нареченият "руски елит" искрено вярва в тези неща, че всичко е дело на Запада и разни влиятелни кръгове, за които никой не знае. Когато се намираш в диктатура, е много лесно режимът да се самозалъглва. В демокрациите политическият елит може и да лъже хората, но в една диктатура политическият елит лъже и себе си. Той самият не знае каква е истината. Подчинените на диктатора не му казват каква е истинската ситуация, защото ги е страх и той наистина не знае каква е реалността. Когато всичко зависи от един човек, който като Путин управлява повече от 20 години, то това причинява и някакви отклонения. Така че човек може сам да се накара да повярва във всичко, ако е такъв интересът му."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.