Какво не достига на музея, като институция, за да бъде постигната хармония между неговата роля и мисия днес и финансирането на неговите дейности? Отдалечава ли се музеят от фокуса на общественото внимание: как се осъществява дарителството и още по-важното – да очакват ли музеите и художествените галерии едно по-активно спонсорство от частните финансови институции и фирми. В това предаване Григор Сарийски сподели своите впечатления и анализи за възможните успехи, както и докъде да се простират реалистичните очаквания на музеите и художествените галерии, за финансовото им оцеляване. Музеят – поглед отвън! Днешният ден и бъдещето на институцията музей през погледа на един икономист.
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания към Българската академия на науките, ангажиран с преподавателска дейност, член е на редколегията на списание "Икономическа мисъл". Той е и главен икономист в Токуда банк. Неговите научни интереси са свързани с теми като "Икономически растеж и икономическо развитие", "ЕС и ефекти от интеграцията на страните членки", "Монетарна и фискална политика – икономически ефекти" и др. Резултатите от анализираните теми са отразени в над 30 публикации.
Ето какво сподели той за ролята и значението на дейността на музеите, за българското културно пространство.
"Независимо от начина, по който ги усещаме, нуждата от музеи е нещо, което винаги стои на преден план. Всъщност проблемът с това – до каква степен усещаме тази необходимост – е на първо място в това, че сме увлечени в един изключително забързан ритъм на нашето ежедневие и ни остава все по-малко време за такива неща, като книги, като сериозно изкуство, като музеи. И като интерес към историята, ако щете. А от друга страна човек не цени това, което има! Защото, ако се върнем по времето на създаването на първия български музей, както знаете той е създаден доста преди освобождението в Свищов, когато се събират четиридесет човека. Неговите учредители са над четиридесет човека, които събират 37 хиляди гроша. Даряват се най-различни артефакти, с които да бъде запълнен този първи исторически музей и ентусиазмът тогава е изключително голям, точно защото тогава българите усещат необходимостта от връзката със своите корени! От някакъв фундамент, който да може да ги издигне и да ги пренеса в следващия век, ако щете! Сега това нещо го няма. Сега живеем с едно коренно различно светоусещане. И на фона, първо на това, до каква степен се променят нашите ценности, до каква степен се размиват границите на морала, ако щете, десакрализацията на историята, на изкуството – на всички тези неща – може би заради това човек все по-рядко изпитва необходимостта от връзка със своите корени, просто защото той не може да ги усети като такива…"
По отношение на конкретната връзка между изкуството и музеите и художествените галерии, доцент Сарийски представи своите наблюдения и анализира различни възможности за влиянието на отделни течения в изобразителното изкуство върху естетическите критерии на обществото, а също и по отношение на съществуващи финансови схеми, свързани с експлоатацията на търговската стойност на конкретни произведения на изкуството.
"Когато говорим за модерното изкуство – това е една изключително дълбока тема – защото разбира се има образци, които са интересни сами по себе си и образци, които провокират. Да речем, такъв е музеят Люмиер в Париж. Там може човек да види интересни инсталации, които да провокират неговото въображение. Има и отделни образци, които не са създадени да провокират въображението, а просто да ви шокират! Такъв беше случаят, да речем, с транссексуалните изпълнения на картините на Владимир Димитров-Майстора. Като целта на подобни образци е единствено да ви шокират – нищо повече! Разбира се, от друга страна, освен да ви шокират, подобни образци могат да всеят дълбока разделителна линия в едно общество, като го разделят на новатори, които могат да възприемат новото, различното и така нататък. Т.е. онези, които са склонни да имат донякъде отношението на адепти към такъв тип изкуство – това е едно определено малцинство в обществото – и на хората, които са да речем огромното мнозинство, които ще бъдат обявени за ретроградни, които не го разбират, не го възприемат и т.н. Та ролята на този тип изкуство е от една страна да разделя обществото, а от друга страна, разбира се, да се използва за чисто финансови цели…! Защото, ако оцените подобно изкуство, като нещо, което струва изключително скъпо, вие можете да перете пари, можете да извършвате застрахователни измами. Ето, да речем, създавате нещо, което нарушава естетическите стандарти. Ваш човек, който е оценител, го оценява за милион, два, пет и така нататък – вие дарявате това произведение на изкуството, така да го наречем, на някакъв музей и съответно, след като разполагате с официална оценка, че това струва милиони, вие можете да ползвате данъчно облекчение на същата сума. Съответно някой, който след това купува това произведение на изкуството и да речем го запалва, защото истинската му стойност е наистина никаква, може да получи определени пари от застрахователна компания. Като схемата може да бъде доста по-сложна – т.е. по този начин може да бъдат реализирани доходи, които имат произход, който не е съвсем законен."
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София. Лентата е създадена по идея на журналистката Мариана Светославова, която става и сценарист - тя научава за Мишев от Фейсбук и е силно впечатлена от забележителната му световна кариера. В "Трамвай..
Как чрез средствата на кинематографията могат да бъдат отразени социално значимите теми, дълбоко свързани с реалността, в която живеем? Филмите в международната селекция на 29-ия София филм фест дават отговор на този въпрос. Историите на три от заглавията в програмата на фестивала отвеждат зрителите в Беларус, Албания и Сърбия, където теми са..
Театрално сдружение Enso и I Am Studio представят спектакъла "Канкун" по едноименното произведение на известния каталонски драматург Жорди Галсеран. Постановката е режисирана от Антон Угринов. Сценографията е на Илияна Кънчева, а музиката е създадена от Калин Николов. В ролите се превъплъщават Александра Димитрова, Камелия Хатиб, Веселин Петров..
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
"И аз слязох" е роман за безстрашни читатели – за всеки, носещ кръста на своята съдба и питащ се откъде идват доброто и злото. В "Артефир" авторът Владимир Зарев представя основните мотиви в книгата, която от 1 април може да бъде намерена в книжарниците. В романа "И аз слязох" Зарев прави дързък опит да обясни нашето съществуване през..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно..
Как един журналист бе добавен в поверителна група на администрацията на президента Доналд Тръмп в приложението "Сигнал". Кой е Джефри Голдбърг,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg