Георги Куфов е едно от големите имена сред българските преводачи от втората половина на ХХ век. Широката му култура, основана на детайлно познаване на гръцката и френската литература, философия и история, както и разкрепостеното мислене, му отреждат това водещо място.
Достатъчно е да споменем класическите му преводи на Никос Казандзакис – "Алексис Зорбас", "Рапорт пред Ел Греко", "Капитан Михалис", "Последното изкушение", Костас Варналис – "Диктаторите", Мелина Меркури – "Родена съм гъркиня", Дидо Сотириу – "Мъртвите чакат" и "Окървавена земя" или преводите му от френски на Габриел Шевалие – "Скандалите в Клошмерл", Мопасан – "Избрани съчинения", Жорж Сименон – "Затворът", Марсел Еме – "Човекът, който минаваше през стени", Роже Ескарпи – "Литератрон", Марсел Паньол – "Топаз", Жул Верн – "Архипелагът в пламъци" и др.
Георги Куфов е награждаван многократно за преводите си, но през 1998 г. той получава най-голямата награда на Гърция, присъдена от президента Константинос Стефанопулос – Златен кръст на Почетния легион, за цялостната му литературна дейност и за приноса му за развитието на българо-гръцките отношения.
Освен блестящ преводач, Куфов е и памфлетист, задълбочен публицист, майстор на фейлетони, пародии. Безпощадно е перото му в областа на политическата сатира поднесена с френски финес в книгите му "Сатурналии" и "Парадокси на демокрацията".
В предговора към "Скандалите в Клошмерл" на Габриел Шевалие, един от прекрасните му преводи, Куфов пише "Смехът – това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е по-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите – тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията."
Този месец се навършват 100 години от рождението на Георги Куфов. Какъв е неговият принос за българската култура и какъв човек беше големият наш преводач – чуйте разговора с неговата внучка Елена Куфова и неговия ученик в превода на Казандзакис Иван Генов.
"Началото на 17 век в Холандия започват първите търгове на изкуство, продажбите там не са случайни, твърде често хората, които купуват имат връзка. Типичният купувач на картини тогава е търговец. Профилът на съвременния купувач на изкуство не е много по-различен във високия сегмент. Една трета от големите колекционери са инвеститори, те често..
Впечатляващият живот на емблематичния учен от български произход Джон Атанасов, смятан за изобретател на първия компютър в историята, оживява в романизираната биография "Джон Атанасов. Човекът, който изобрети компютъра" от Джейн Смайли – американска писателка и носителка на наградата "Пулицър". Авторката ни връща към края на 30-те години,..
Авторският моноспектакъл "Надежда" на Явор Попов продължава да вълнува публиката с екзистенциалните въпроси, които поставя за търсенето на надежда в един все по-объркан и безнадежден свят. Авторът работи върху изграждането на първия си спектакъл в изречена поезия (spoken word poetry) близо седем години и успява да зарази зрителите с оптимизъм и..
"2084. REX . Последният цар на света" е премиерният спектакъл в Драматичния театър "Николай Масалитинов" в Пловдив. Автор на пиесата е съвременният руски историк, журналист, писател и драматург Кирил Фокин. Постановката е на известния режисьор Деян Пройковски (Република Северна Македония), който е работил по превода на Майя Праматарова...
Първи частен музей на изкуството и порцелана отвори врати в дома на художници във великотърновското Ново село. Всъщност това е колекцията на Даниела и Владимир Овчарови, в която напълно безплатно могат да бъдат разгледани техни творби, произведения на художници от цял свят, като преобладават картини от Америка и Мексико, старинни мебели, килими,..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg