Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Регионалната журналистика и битката ѝ с вятърните мелници – докога?

Емилия Димитрова-Данкова (вляво) с адвокат Лора Георгиева от АКФ
Снимка: АКФ

За четвърти път Антикорупционният фонд връчи наградата си "Червена линия". Получават я журналисти от печатни издания, електронни и онлайн медии, които чрез свои материали са осветили случаи на корупция и са допринесли за утвърждаване на принципите на върховенство на правото в България.

Емилия Димитрова от платформата "За истината" спечели наградата за "Регионална журналистика". Тя бе отличена за серията от публикации, посветени на състоянието и управлението на Държавната психиатрична болница в Севлиево. Емилия Димитрова даде своето първо интервю на "Мрежата", часове след като получи наградата.

Истината "За истината"

"Работя в тази платформа от самото ѝ начало. Тя беше създадена с идеята да даде трибуна на регионални журналисти от вътрешността на страната. Повечето от нас имат собствени сайтове или медии, а някои имат и печатни издания, но така или иначе, говорейки за това, което се случва в регионите, в които живеем и работим, ние не постигаме необходимата публичност, защото правим разследвания, правим критична журналистика, всъщност всичко, което аз обичам да казвам, че е честна и качествена журналистика, но кръгът си остава затворен. Това правим ние в "За истината". Ние сме в различни краища на страната, но ни обединява истината и желанието да правим журналистически разследвания, все още. Това, че не ни е страх да казваме нещата такива, каквито ги виждаме и каквито смятаме, че трябва бъдат, е обединяващото между нас.

И ставаме все повече, което е хубаво."

Препъникамъните пред регионалната журналистика

"Те са едни и същи от много години, може би от времето, когато се започна това целенасочено бавно убиване на регионалната журналистика. Всички очакват да кажа, че това е свързано с липсата на финансиране и ще са прави, но за мен, на първо място, е отношението към критичния журналист в регионите във вътрешността на страната и игнорирането на журналистите от властта, пренебрегването на работата ни, отношението към нас, най-общо казано. 

Аз винаги съм казвала, че отношението поражда отношение. В момента, в който нас явно, тенденциозно и абсолютно открито ни игнорират от случващите се събития в местата, в които работим, лишават ни информация, дори от най-елементарните прессъобщения, които редовно пристигат от институциите, но които при нас не пристигат, с това, че не ни канят  на пресконференции, с това, че нямаме информация дори за регулярната среща – готова ли е Общината за зимната обстановка, дали пътищата са готови за зимата, са  онези дребни  неща, които те карат да се чувстваш изолиран и понякога убиват желанието  да работиш. 

Но за да не звуча прекалено емоционално, то ще кажа, че в Севлиево, където работя аз, има някакво раздвижване след последните местни избори и властта прояви желание да общува със Севлиево онлайн, която е създадената от мен медия. На 13-ата година те разбраха, че няма как да игнорират една медия, която е най-четената в общината. Но това е битка, ежедневна, ежечасна битка с управлението."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


Снимки – АКФ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31
Гешов (седнал вдясно) при подписването на Букурещкия договор

История през поколенията: Разговор с правнучката на Иван Евстратиев Гешов

В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Велинова-Морган, правнучка на една от най-значимите фигури в българската история – Иван Евстратиев Гешов . Той е български министър-председател, основател на Българското книжовно дружество и директор на Българската народна банка, като подписът му стои под първата емисия български левове...

обновено на 15.04.25 в 11:54

Пир и пост: Етика на храненето в съвременния свят

Способността да избираме кои искаме да бъдем е свързана с представата за храната като съзнателен избор. Във "Време за наука" проф. Стоян Ставру размишлява върху темата "Храна и етика" , запознава слушателите с понятието "гастрософия" и коментира популярните риалити формати, базирани на готвенето и храненето като индивидуални и социални практики...

публикувано на 15.04.25 в 11:30

Изкуственият интелект в образованието: инструмент или заплаха?

В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по финансови и икономически дисциплини? Този актуален проблем беше в центъра на дискусията по време на кръглата маса "Търсещи знание", проведена под патронажа на ректора на УНСС. Представители на..

обновено на 15.04.25 в 11:12