На 5 декември бяха обявени резултатите от последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) от 2022 г. с акцент върху математическите умения на 15-годишните. Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като международно стандартизирано оценяване на функционалната грамотност при 15-годишните ученици, което измерва не просто знанията по конкретни предмети, а уменията на учениците да ги използват в реални житейски ситуации.
За съжаление българските ученици са показали резултати не само по-ниски от средните за страните, обхванати от изследването, но и по-ниски от нашите от предишното, проведено през 2018 г. Спадът в постиженията на българските деветокласници е траен от 2015 г. насам.
Какво означава това за образователната ни система, за икономиката, гражданското общество и бъдещето на страната ни и как тенденцията може да се промени - с коментар по темата в рубриката "Всичко за образованието" участват Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация BASCO и Данаил Райков, учител по математика в 75 ОУ, кв. "Факултета", София.
Добромир Иванов: "Ние вярваме, че в следващите 3 до 12 месеца могат да се реализират почти всички реформи в образованието и не трябва да се говори просто за думата "реформи", която малко се изхаби в обществото ни. По-скоро е важно какво точно трябва да се промени. Какво мери PISA е важен въпрос, защото наистина не е идеята ние да сменим само едни тестове с други, само за да можем да си подобрим класацията там... То не може и да се случи, понеже, за да можем ние да се подобрим, ние трябва фундаментално да променим това, което всъщност искаме децата да научат… Това, което е важно, са четири компонента: важно е как ние избираме някой да бъде учител, т.е. кой е учителят, как той е подготвен, как той е подкрепен и също така какво е съдържанието, което преподава. Ние и по четирите критерия имаме фундаментални проблеми."
Данаил Райков: "Струва ми се, че пробойните в образователната ни система са на абсолютно всички възможни нива. За съжаление някак си има усещането у хората, че образователната система означава Министерство на образованието, училища, ученици. Всъщност тя включва много повече фактори и когато между тези институции, между училището, между различните министерства, разбира се не само МОН… по-скоро става въпрос за липса на комуникация, няма как в един момент да не стигнем дотам, че образователната система да изпуска отвсякъде… Една цялостна реформа по-скоро е необходима, а не на парче, както виждаме в момента. За съжаление политическата обстановка и постоянните сътресения не позволяват или поне няма воля за такава реформа. Но резултатите и след 3 години няма да са много по-различни. Промяната на такова голямо равнище и на такова голямо изследване отнемат много повече време. Има данни за държави, на които между 6 и 9 години всъщност отнема – това са два или три цикъла – да подобрят резултатите си на това изследване и затова аз съм съгласен, че това е изключително непопулярна работа, която трябва да бъде свършена и е крайно време да се поеме отговорност включително и на политическо, и на локално ниво, включително и от учителите, защото всички ние сме длъжници на тези деца."
Целия разговор чуйте в звуковия файл
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
