В две поредни издания –предаването "Студио музика" отбелязва 90-ата годишнина на един забележителен български творец. Това е композиторът, теоретикът, педагог и обществен музикален деец проф. д-р Димитър Христов. Неговата харизма на високо ерудиран музиколог и плодовит композитор внушава у приятелите, колегите и студентите му заслужен пиетет и внимание. Интересите му в областта на музикалната теория, история и естетика намират жизнено поле в многобройните му публикации и научни трудове. Неговият специфичен индивидуален музикален стил, характерен с търсенето на нови форми на изразяване в динамично изменящата се музикална действителност на времето, намира въплъщение в опусите му на симфоничната, солова и камерна музика, стимулиращи съзнанието на изпълнителя и слушателя към също такова търсене на различната изразност отвъд осезаемата звукова среда.
Роден на 2 октомври 1933 г. в София, Димитър Христов завършва композиция в музикалната академия като студент на големия български класик акад. Марин Големинов. Още първата му крупна творба, неговият Първи клавирен концерт, завършен през 1954 г. като дипломна работа и изпълнен за първи път на 8 декември 1956 г., носи първия голям успех на младия автор. За това знаменателно събитие в своя живот композиторът споделя в запис, съхраняван в Златния фонд на националното радио:
Като композитор Димитър Христов има над 150 опуса, по-значими сред които са: 3 симфонии, множество произведения за оркестър, 3 концерта за пиано, 3 за цигулка, Концерт за виолончело, Концерт за цигулка, виолончело и пиано, Концерт за 3 малки барабанчета и 5 инструмента, множество камерни творби за различни ансамбли, 3 опери, произведения за пиано, най-значими от които са 32 сонати, 12 ноктюрни и 4 балади, както и такива за две и повече ръце на едно и две пиана.
Димитър Христов ни напусна на 26 февруари 2017 г., оставяйки ярка диря в съзнанието на многобройните си студенти по полифония, увод в музикознанието, музикален театър на XX век и съвременни многогласни строежи, както и съвременни направления в музиката и изкуствата, съответно в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", Софийски университет "Свети Климент Охридски" и Нов български университет в София. Щастие да се докоснат до неговите енциклопедични познания имат и възпитаниците на университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Нидерландия, Съединените щати и Канада, където изнася многократно лекции по различни теми. Широките му интереси в областта на музикалната теория и практика го свързват и с Института за изследване на изкуствата при Българска академия на науките, където работи от 1969 г., оставяйки името си и като главен редактор на академичното издание "Българско музикознание". Между 1975-79 г. е генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО, създава и списанието "Музиката. Вчера. Днес.", пише и фундаментални трудове върху различни аспекти на музикалната теория.
За личността и творчеството на Димитър Христов, музикалния му стил и научна дейност разговаряме в двете издания на предаването с трима от неговите колеги, имали щастието да общуват и работят с него през годините на активното му творчество. Това са проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Явор Конов и пианистката проф. д-р Ганка Неделчева. Ще имаме щастието да слушаме и гласа на самия Димитър Христов, съхраняван в Златния фонд на Националното радио, а музиката му звучи в изпълнението на утвърдени български виртуози и състави.
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg