Патриотизмът – граници на понятието

Английският писател и публицист Самюъл Джонсън преди близо три века изрича: "Патриотизмът е последното убежище на негодника", и тази крилата фраза е взета на въоръжение по-късно от Лев Толстой, а се цитира до днес постоянно от мнозина.

Какво имат предвид двамата класици? Каква е разликата между любовта към Отечеството и войнстващата националистическа арогантност към близки и далечни?

Говорим за тези неща с културолога професор Александър Кьосев, с философа професор Стилиян Йотов, с писателя и есеиста, близък приятел на убития журналист Георги Марков – Димитър Бочев.

Александър Кьосев и Стилиян Йотов диференцират развитието на представата за патриотизъм през вековете и неговото изменение, свързано с възникване на националните държави. Димитър Бочев разсъждава над едно есе на Георги Марков за "партийния патриотизъм", и постулира, че патриотизмът е и средство за манипулация на хората, защото е насочен срещу други по националност патриоти, като го противопоставя на християнския морал и послания.

Александър Кьосев се спира на нуждата от гордост при истинския патриотизъм, свързана с успехи в държавното управление, и отличава патриотизмите на различните страни в зависимост от политическата им мощ. Стилиян Йотов анализира лекция на Аласдеър Макинтайър – "Добродетел ли е патриотизмът", и говори за съдържащата се в понятието двойнственост на интерпретациите.

Снимка – Уикипедия