Приемаме горите за неизменна даденост и част от пейзажа, а те нерядко са деликатни системи и промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени.
Според Световната метеорологична организация 2023 г. ще бъде най-топлата в история на метеорологичните наблюдения на Земята, като всеки месец – от юни насам, е бил рекордно топъл и аномалиите не подминаха и нашата страна, а концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата достигна рекордни стойности (420 ppm).
Изпотрошените клони и нападалите листа при първия сняг ясно показаха какво се случва, когато зимата дойде преди есента да си е отишла, а това е една малка част от начините, по които необичайно топлото време уязвява дърветата, изтъква доц. д-р Момчил Панайотов преподавател по специалност "Дендрология" в Лесотехническия университет, част от авторския екип на "Климатека" и от лабораторията "Наука и журналистика за климата".
"Приемаме гората като много дървета на едно място, но всъщност горите са живи сложно функциониращи системи от хиляди различни организми, които са пряко зависими едни от други. Липсата на познания или пренебрегването на натрупващите се данни са довели до погрешното убеждение, че горите са вечен и устойчив ресурс", изтъква той.
Натрупването на опит, нерядко негативен, дава възможност да осъзнаем, че промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени. Обилните мокри снеговалежи, силното обледеняване на дърветата, интензивните бури или пожарите, които вече засягат и гори, смятани за "негорящи", зачестяват, а нерядко биват последвани и от други, каскадни промени като обилни дъждове или вредители. Територията на резерват "Бистришко бранище" на Витоша например претърпява няколко последователни бедствия: ветровал през 2001 г., каламитет на корояд типограф (2003-2009 г.) и пожар (2012 г.). В опожарената територия загива напълно възобновяването от млади дървета и сега процеса по възстановяване на гората е забавен значително и горския облик ще се възстанови десетилетия по-късно отколкото в засегнатата само от ветровала площ.
Има начини да се противодейства на негативните ефекти от климатичните промени, понякога те са контраинтуитивни за широката публика. Например изкуствено създадените гори могат да се превърнат в част от проблема, а не от решението. Високите температури и летните суши водят до отслабване и съхнене на част от изкуствено засадените гори, най-вече от бял и черен бор.
Ключово важно се оказва запазването на старите гори, които понякога поглъщат повече СО2 и носят повече ползи от залесяването с нови. Пък и стари дървета, оцелели 400 години, очевидно притежават "гена на устойчивостта", т.е. да се заместват стари гори с нови насаждения и простото заместване на едно с друго, не е правилна.
Всичко това още веднъж подчертава ролята на специалистите и на науката за опазването на богатия растителен свят на България, който наброява над 4000 вида висши растителни видове. Много от тях са оцелели от предходни епохи, когато в други части на Европа климатичните условия са били неблагоприятни и те са изчезнали там, а нашият по-топъл регион е послужил за убежище (рефугиум) за редица видове.
Чуйте разговора с Момчил Панайотов до края, когато той разяснява какво трябва да имаме предвид, ако решим да си купим живо дръвче за украса на дома за коледните празници.
Доц. д-р Момчил Панайотов е част от авторския екип на "Климатека", преподавател по специалност "Дендрология" в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.
Снимки: личен архив на Момчил Панайотов, Pexels
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и част от автобиографията, която той диктува на Владимир Василев, са включени в двуезично издание, излязло наскоро във Франция. Избраното заглавие е на поетичната антология "Подир сенките на облаците", съставена от..
Започнаха великденските кампании в помощ на хора в нужда. Една от организациите, които се занимават с благотворителност в Перник и региона, е фондацията "Не си сам". Нейната мисия е да направи деня на нуждаещите се по-светъл и радостен с хранителни дарения и емоционална подкрепа. Гости в предаването "Другият до мен" бяха Евелина Димитрова –..
Поканихме за разговор проф. Мария Малинова, нашият неофициален консултант по акушерство и гинекология. В седмицата на Благовещение опитният специалист отправи полезни съвети към дамите от всички възрасти. Поставихме част от акцентите върху тежките диагнози като рака на яйчниците и на маточната шийка, ендометриозата, но основната сюжетна..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg