С инициативата "Ден на четенето", която се проведе за първи път у нас, няколко граждански организации призоваха четенето да стане национална кауза, насочена към повишаване на равнището на функционална грамотност, подобряване на умението за извличане и анализиране на информация у младите хора. Сред многобройните учебни заведения, които се включиха в начинанието, беше и СУ "Сава Доброплодни" в Шумен, в което срещите и събитията, свързани с четенето и словото, продължиха цяла седмица.
Според учителката по български език и литература Нора Баланска, инициаторка на много интересни и смислени инициативи, свързани с четенето, мотото на кампанията "Четенето дава възможности" е посоката, в която трябва да се работи системно и всекидневно.
Харесването на един текст не може да е принудително, то идва след това, когато децата успеят да се задълбочат в него, дори да оспорят идеите на автора, смята учителката. "Смятам, че ние трябва да даваме примери и посока, че трябва да правим видими четящите хора, че трябва наистина да представяме четенето като престижно занимание, защото само тогава можем да се докоснем до умовете и душите на тези деца… В ежедневната си работа правя точно това - опитвам се да избирам текстове, които са до голяма степен актуални, текстове, които по някакъв начин да се приближават до техните виждания за живота или най-малкото да спорят с тях достатъчно, за да ги провокират да мислят."
Деветокласникът Александър Маджаров е от четящите млади хора: "За да накараш едни млади хора да четат, не е просто важно да им дадеш едни книги за лятото, на които да правят анализи. Идеята е не да четеш, а да разбираш. За да можем да четем правилно, ние трябва сами да искаме това."
Повече чуйте в звуковия файл
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
