Столичната библиотека беше домакин на премиерата на поредица от късометражни документални филми, разказващи историите на възрастни жени от България. Тези произведения, част от амбициозния проект "Пазителки на истории", привлякоха вниманието на публиката, предоставяйки уникален поглед върху личните и социални предизвикателства, пред които са се изправили героините.
Филмите не просто разказват животите и истории на тези жени, но и разглеждат важни социални и политически проблеми, които са сформирали тяхната история. Сред темите, засегнати в проекта, са истории за репресиите на тоталитарния режим, домашното насилие и други въпроси от съществено значение.
Изявленията на организаторите и участниците в проекта допълват значимостта на "Пазителки на истории". В интервю за “Нашият ден“ Кристина Сантана, една от организаторките, споделя: "Определено търсихме различни профили на жени, които имат вълнуваща история. Истории, които да трогнат и да вдъхновят, такива, които да докосват сърцата. Всяка една от жените, с които се опитахме да направим видео, крие уникална история, която заслужава да бъде чувана и смятаме, че тепърва може още от този проект да се разгърне и се надяваме това да стане в бъдеще“.
Леа Вайсова, също участничка в проекта, размишлява за важността на личните истории: "Неотдавна си спомних, че моята баба държеше да цари ред в дома и всеки да бъде отговорен за поддържането на своята стая. Баба ми имаше драма с готвенето и все обясняваше, че не може да готви. Когато си говорим в социологията за изследвания на паметта, си говорим за всекидневна и официална памет и правим разлика между двете. Всекидневната - това са тъкмо тези лични истории, които се предават в семействата, а официалната история са са публичните институции, които избират да пазят едно или друго нещо“.
Този проект разкрива, че историите на обикновените хора, включително историите на жените, имат особена стойност и значимост. "Пазителки на истории" не само запазва историята, но и я прави достъпна за новите поколения.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Проектът “Пазителки на истории“ ни напомня, че историите от живота на нашите баби също биха могли да бъдат богат извор на уроци. Една от тази истории, е историята на бабата на редактора Светла Тодорова.
Когато бабата на Светла Тодорова е била малка, нейният баща умира от апандисит поради липсата на адекватна медицинска помощ. Това оставя нейната майка сама с две деца едва на 28 години. В един момент, амбулантен търговец минава покрай дома им и тя решава да купи сапун от него. Търговецът я пита защо е облечена в черно, а тя му отговаря, че е останала вдовица. Този случаен разговор променя живота на жената. Търговецът й предлага да й носи стоки, които тя може да продава.
Така постепенно започва да разработва магазин, в който работят и нейните две деца. Те се занимават със селскостопанска работа и като повечето хора по това време, са бедни. Няколко години по-късно, по-големият й брат пада от дърво и също умира, оставяйки бабата на Светла сама с майка си.
На 16 години тя се омъжва за своя учител, въпреки че има и други предложения за брак. Изборът й пада на дядото на Светла Тодорова, защото той бил красив, висок и учен, въпреки че бил беден.
Тези събития и истории се предават на децата и внуците. Многократно сме чували тази история в детството си, но никога бабата не се представя като "клетото сираче" или жертва, споделя Тодорова. "Тя никога не използва историята си, за да манипулира или изисква нещо. Просто я разказва като част от своята живот, като нещо, през което е преминала".
Чуйте разговора в звуковия файл.
Това е първата норма от основните начала на християнската социология, а и на морала, донесен в света от Спасителя. Това е основата, но тя не е достатъчна, за да се достигне до по-съвършен живот. Синът Божи изяснява "дай, за да получиш", но така постъпват и езичниците. От гледище на Христовия морал естествено тази максима трябва да прерасне в..
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
