Столичната библиотека беше домакин на премиерата на поредица от късометражни документални филми, разказващи историите на възрастни жени от България. Тези произведения, част от амбициозния проект "Пазителки на истории", привлякоха вниманието на публиката, предоставяйки уникален поглед върху личните и социални предизвикателства, пред които са се изправили героините.
Филмите не просто разказват животите и истории на тези жени, но и разглеждат важни социални и политически проблеми, които са сформирали тяхната история. Сред темите, засегнати в проекта, са истории за репресиите на тоталитарния режим, домашното насилие и други въпроси от съществено значение.
Изявленията на организаторите и участниците в проекта допълват значимостта на "Пазителки на истории". В интервю за “Нашият ден“ Кристина Сантана, една от организаторките, споделя: "Определено търсихме различни профили на жени, които имат вълнуваща история. Истории, които да трогнат и да вдъхновят, такива, които да докосват сърцата. Всяка една от жените, с които се опитахме да направим видео, крие уникална история, която заслужава да бъде чувана и смятаме, че тепърва може още от този проект да се разгърне и се надяваме това да стане в бъдеще“.
Леа Вайсова, също участничка в проекта, размишлява за важността на личните истории: "Неотдавна си спомних, че моята баба държеше да цари ред в дома и всеки да бъде отговорен за поддържането на своята стая. Баба ми имаше драма с готвенето и все обясняваше, че не може да готви. Когато си говорим в социологията за изследвания на паметта, си говорим за всекидневна и официална памет и правим разлика между двете. Всекидневната - това са тъкмо тези лични истории, които се предават в семействата, а официалната история са са публичните институции, които избират да пазят едно или друго нещо“.
Този проект разкрива, че историите на обикновените хора, включително историите на жените, имат особена стойност и значимост. "Пазителки на истории" не само запазва историята, но и я прави достъпна за новите поколения.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Проектът “Пазителки на истории“ ни напомня, че историите от живота на нашите баби също биха могли да бъдат богат извор на уроци. Една от тази истории, е историята на бабата на редактора Светла Тодорова.
Когато бабата на Светла Тодорова е била малка, нейният баща умира от апандисит поради липсата на адекватна медицинска помощ. Това оставя нейната майка сама с две деца едва на 28 години. В един момент, амбулантен търговец минава покрай дома им и тя решава да купи сапун от него. Търговецът я пита защо е облечена в черно, а тя му отговаря, че е останала вдовица. Този случаен разговор променя живота на жената. Търговецът й предлага да й носи стоки, които тя може да продава.
Така постепенно започва да разработва магазин, в който работят и нейните две деца. Те се занимават със селскостопанска работа и като повечето хора по това време, са бедни. Няколко години по-късно, по-големият й брат пада от дърво и също умира, оставяйки бабата на Светла сама с майка си.
На 16 години тя се омъжва за своя учител, въпреки че има и други предложения за брак. Изборът й пада на дядото на Светла Тодорова, защото той бил красив, висок и учен, въпреки че бил беден.
Тези събития и истории се предават на децата и внуците. Многократно сме чували тази история в детството си, но никога бабата не се представя като "клетото сираче" или жертва, споделя Тодорова. "Тя никога не използва историята си, за да манипулира или изисква нещо. Просто я разказва като част от своята живот, като нещо, през което е преминала".
Чуйте разговора в звуковия файл.
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg