Опознаването на една страна и културата ѝ минава не само през историята, но е по-дълбоко осмислена през литературата ѝ. Особено когато става въпрос за страна като Китай, която често се възприема само в две посоки – утилитарна и политическа – и все още у нас се смята за екзотика. Познаването на менюто в китайски ресторант не значи, че познаваш културата на тази необятна страна.
Литературата на Китай се превежда у нас още от края на 19-и и началото на 20-и век и продължава на приливи и отливи до днес, когато това е най-интензивно. В началото – от други европейски езици, през 50-те и 80-те (периодите на подем в издаването на тази литература) преводи от малкото налични преводачи от китайски в България, та до днес, когато те са значително повече, китайската литература остава все още непопулярна сред българските читатели.
След поставянето на основите на китаистиката у нас постепенно се създава интерес, появяват се стойностни преводачи от китайски език. През годините на български се появяват знакови творби, но има какво още да се желае, има много бели петна.
В последните години Петко Хинов извърши подвиг с количеството преводи на древнокитайски творби. Превеждат се и много съвременни автори.
Каква е рецепцията в България на китайската литература през преводите от китайски, кои са преводачите и какво е бъдещето? На този въпрос отговарят преводачи от три поколения: , Веселин Карастойчев и Стефан Русинов.
Снимка – Институт "Конфуций"
Съвсем не на шега на 1 април в галерия "Ракурси" Валентин Ангелов подреди изложба със свои картини под името "Понякога вали през април". Това е неговата 13 експозиция в галерията и е поглед към търсенията му през последната година. Посетителите ще се насладят на серия от маслени платна, акварелни рисунки и графики. Сюрреалистичните му..
Когато чуем израза "двойнствен живот", често си представяме човек, който може би не води много честен такъв. В контекста на професиите обаче, това може да вземе невероятни обрати, които будят повече възхищение, отколкото съмнение. Такъв е случаят и на Ния Атанасова. Основното ѝ занимание е детската хирургия, но извън него е развила страстта да..
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
