Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Неистовата живопис на Динко Стоев

7
Снимка: Мария Василева

"Художникът, застанал пред голямото платно с разперени ръце, би трябвало да прилича на птица или на бостанско плашило. Виждам се и по двата начина. Рисувайки, аз доизграждам смисъла на своя живот, спасявам се от самотата. Имам вярата, че картините ми ще останат и ще бъдат по-ценни, отколкото сега. Когато усетя, че това, което рисувам, се получава, изпитвам радост, дори щастие. Редом с тях изскача и страхът, че ще разваля нещо. Колкото по-голям опит натрупвам, толкова по-свободен се чувствам. Искам да стигна до предела.", казва Динко Стоев в интервю на Марин Бодаков за сп. "Тоест".

Динко Стоев
Новата му изложба в галерия "Райко Алексиев" е "ретроспекция на конкретни идеи и продълженията им", "разказва" няколко сюжета, които са познати на почитателите на художника. Те са доразработени, споделя той в текст си към експозицията: "Това са сценарии и герои, които сякаш не мога да изоставя, и които претърпяват периодична преоценка и преработка".

Захапка – захапалият железен прът човек тук е вече с разкървавена уста, кървава дупка, която зее, дори малките бебета са с железни тръби в устата; Коледната приказка е смразяваща и доведена до ужасен край – Дядо Коледа отива на боклука, за да бъде и той като елена си оглозган; басейните, водите изобщо, са места не толкова за пречистване, колкото заплаха, а в автопортрета под душа човекът сам е насочил към устата си струята сякаш да заглуши неистовия си вик, да се удави… "Това са някои от нещата, които се оказва, че цели шейсет и пет години ме занимават… каквото и да значи това", признава Динко Стоев.

Няколкото рисунки с молив на осемгодишния син на художника са лъч надежда в мрачните му констатации за времето и човека.

Чуйте Динко Стоев:

Снимки: Мария Василева, Ани Петрова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Проектът "Sci-Fi Фолклор"

"Sci-Fi Фолклор" изследва културния континуитет между две на пръв поглед противоположни естетически територии, маркирани от времевата дистанция на миналото и на бъдещето. Фолклорът не е фиксиран, застинал в темпоралните си рамки. Той служи в един по-широк смисъл като общ културен, исторически и социален контекст, поставяйки въпроси за това какво..

публикувано на 11.11.24 в 14:37
Иво Гочев (вдясно) и Антон Митов

Антон Митов представя: Иво Гочев от рок групата Big Mama Scandal и неговите музикални пътешествия

Иво Гочев е основател, текстописец, композитор и фронтмен на създадената в началото на 90-те години на ХХ век рок група Big Mama Scandal. След протеста пред Народния театър заради поставената пиеса "Оръжията и човекът" и този в Нови Сад – заради срутилата се козирка на жп гарата. Лек поглед след президентските избори в САЩ. За плаващите хотели и..

публикувано на 11.11.24 в 13:36
Христо Ботев

Поезия от Христо Ботев, изпълнена от актьори през различни години на ХХ и ХХI век

Слушаме архивни прочити на поезия от Христо Ботев, изпълнена от актьори през различни години на ХХ и ХХI век, в записи, съхранени в Златния фонд на БНР, както и откъс от "Това ви чака" с участието на Георги Калоянчев и Сотир Майноловски. Личността е в творчеството. Фактите говорят достатъчно силно исторически, емоционално и философски в..

публикувано на 11.11.24 в 12:44
Скулптура на акад. Крум Дамянов

Проф. Валентин Господинов: Надявам се публичните места в България да станат съвременни

До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..

обновено на 08.11.24 в 17:09

Вселената Милан Кундера

В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера.  Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..

публикувано на 08.11.24 в 16:33