Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Записано в камъка

Запознайте се с палеоботаниката тази неделя в Националия природонаучен музей

С фразата "написано върху камък" означаваме нещо непреходно и призвано да остане, ако не във вечността, то поне за дълго. Понякога за толкова дълго, че разчитането на написаното изисква специални умения, още по-сложно става, когато знаците са стояли толкова дълго време в камъка, че сами са се превърнали на камък, т.е. фосилизирали са.

Когато преди милиони или стотици милиони години един дънер, ствол, семе или дори полен е попадал сред седиментни скали, той се е запазвал там, понякога оставяйки само отпечатък, от който с годините се е изличавала всяка следа от органичната тъкан.
С годините различни соли са замествали растителната тъкан, на чието място се е появил силиций и така дърветата са се вкаменявали. Ако на подобен реликт се направи разрез тънък около три микрона се вижда тъканта и се разбира възрастта.

На територията на България има установени над 120 находища на палеофлори от палеогена и неогена. Една от причините за това разнообразие е същата, която обуславя и богатството на днешната българска флора – географското ни разположение. Много преди да бъде миграционен път на човека, територията ни е била населявана от флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка.


Кои растителни видове са оцелели и са стигнали до нас след милиони години и как се е развивали климатът и условията на територията, която днес наричаме България, ще разкаже доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН по време на презентацията си на тема палеоботаника на 26 ноември, неделя, от 16 часа, в зала "Левентис" на Националния природонаучен музей.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42