За ерудицията, интелектуалното съзряване и дистанцията

За ерудицията, която не само образователните институции създават, както и за интелектуалното натрупване и за съзряването в познавателно отношение, за изграждането на среда, за ерудита, като лидер или аутсайдер, в ефира на "Нашият ден" коментират Стефан Гончаров, поет, докторант по литературна теория и кинокритик, и философът Валентин Калинов

Житейска история на Стефан Гончаров е на момче от краен квартал на София – "Люлин", където има  наркодилъри и много насилие. Момчето успява да премине през обикновено училище и гимназия и не е най-блестящият ученик в класа. Случайната среща с философска литературата го води в други посоки. Той може да говори за високо изкуство не само в литературата, а в киното и къде ли още не.

По думите му средата те научава да бъдеш толерантен към хора с много различни нужди, но и проблеми от образователна гледна точка.

"Притесняват ме хората, които имат агресивна симптоматика или които са шумни и не могат да стоят на едно място. Струва ми се, че ако всичките ни усилия отиваха вече в талантливите, някак си ще има една много тясна група от ерудити, които са скъсали връзката със своята среда", казва той.

Стефан Гончаров припомня историята на един от учениците на френския философ Жак Дерида – Бернар Стиглер, който в младежките си години е продавал наркотици и е бил осъждан за въоръжен грабеж на банка, и е лежал няколко години в затвора, където сериозно го заинтересовала феноменологията. След излизането си от затвора започва да сътрудничи на Жак Дерида, за да се превърне в един от големите изследователи на влиянието на дигитализацията върху развитието на обществото. Такива дискурси са абсолютно безценни.

В заключение той посочва, че трябва да разбием дистанцията между високо и ниско изкуство, не защото тя не съществува, а защото не работи добре.

Чуете подробности  в звуковия файл. 

 Как се случва интелектуалното израстване, коментира философът Валентин Калинов?

"Въпросът как съм станал, това което съм станал, и защо страдам от това. Това е един въпрос, който Ницше поставя в "Несвоевременни размишленията" и той е достоен за размисъл", казва той.

По думите му интелектуалното израстване, както всяко израстване, е въпрос първо на време и второ въпрос на желание. Това едно типично тесногръдие и претенция, ерудицията създава. Тя е много добре окарикатурена в романа на Елиас Канети "Заслепенеито". Идеята за това, когато човек е прочел много книги, той всъщност има много ключове към света. Знанието на истински ерудирания човек е на човек, който ври и кипи. Това е знание на любопитството, на самосъзнанието, на себеизграждането и на самопроблематизирането

Повече можете да чуете в звуковия файл.