Вероятно не всеки от нас знае, но в Пирин съществуват два малки ледника, които са на възраст най-малко 500 години – това са Снежника и Бански суходол. Тези ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета, обяви доц. Емил Гачев, доцент в катедра "География, екология и опазване на околната среда" към Природо-математическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" и автор на научната платформа "Климатека".
Новите теренни проучвания показват, че площта на единия микроледник, разположен под връх Вихрен, се е увеличила, но другият, който се намира само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива. Доц. Емил Гачев разказва за резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и обяснява каква е връзката между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.
Но също и какво се случва с микроледниците във високите планини на Балканите, дали на наша територия са разположени най-южните микроледници в Европа и каква ще е тяхната съдба, според най-новите прогнози на учените.
През ноември т.г., буквално преди седмица, приключи и още едно теренно проучване на територията на Западните Балкани и по думите на доц. Емил Гачев там се е стигнало до ново откритие, че вероятно на територията на Албания – на височина от едва 1500 м, се намира най-южният микроледник в Европа. Как са попаднали на това място български учени, доказано ли е това предположение и въобще как се развива науката у нас, разказва доц. Емил Гачев.
Според доц. Емил Гачев най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на колебанията и промените в климата. А с тяхното стопяване ще изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване поне 500 години.
"Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал", казва още доц. Емил Гачев. По думите му в бъдеще можем да очакваме деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин, тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол.
Снимки: личен архив на доц. Емил Гачев
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg