Двайсетина години след края на Втората световна война антисемитизмът като че ли беше започнал да отстъпва. Но това, оказа се, беше само в очите на оптимистите. В началото на 21 век се надигна поредната антисемитска вълна. Последните 2-3 години избухнаха няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. За съжаление поредният от тях– войната в Газа между Израел и Хамас, вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.
На 9 ноември, светът за пореден път отбеляза Кристалната нощ, от която изминаха 85 години и от която започна поредното масово изтребление на евреи, получило името Холокост. "Никога вече е сега!" изписаха берлинчани на Бранденбургската врата и показаха, че антисемитизмът може да бъде отречен дори в страната, която роди Холокоста. Въпреки това и в нея зачестиха антисемитските прояви. За причините в началото на 21 век да се надигне поредната антисемитска вълна разговаряхме в "Познати и непознати" с доц. Алексей Пампоров от БАН. "Антисемитизмът никога не е изчезвал, просто беше по-незабележим в Европа. Поне от 30 години приблизително израелските отбори се състезават в първенствата на Европа заради невъзможността да се състезават в Близкия Изток именно заради антисемитските прояви по време футболните мачове" – казва доц. Алексей Пампоров от БАН.
Какво още каза той за новата вълна антисемитизъм, заляла Европа, чуйте в звуковия файл.
"Държавата трябва да взима незабавни и категорични мерки при антисемитски прояви. Независимо дали на нечий магазин ще напишат Jews, както се беше случило наскоро; дали ще рисуват свастики или някой политик ще си позволи реч на омразата. Редно е в тези случаи прокуратурата и полицията веднага да действат. Ясно е разписано в Наказателния кодекс какво трябва да се прави." – продължава доц. Пампоров
"Тийнейджър е арестуван и разследван за нападение, след като е ритал в гърба равин в парижкото метро", "Във Франция са регистрирани 1159 акта на антисемитизъм. Броят им се е увеличил три пъти в сравнение с 2022 г.","Неизвестни подпалиха и оскверниха еврейско гробище във Виена" – това са заглавия отпреди десетина дни в европейската преса. И те говорят, че Стратегията на ЕК за борба с антисемитизма, приета преди две години от ЕС, още не работи. Как войната в ивицата Газа повлия върху ескалацията на антисемитизма в Европа? Според проф. Татяна Дронзина – "Войната допринесе за антисемитизма, но тя не е в неговата основа, нито в неговото развитие. Покачването на антисемитските прояви в никакъв случай не е от вчера. Омразата срещу евреите се корени дълбоко в европейската история. Войната има някакво значение, но антисемитизъм не е просто ненавист срещу Израел или подкрепа за арабската кауза, а е омраза срещу евреите от цял свят. Да, ЕС създаде стратегия, бяха проведени и няколко сериозни изследвания, но по мое дълбоко убеждение докато не престанат да се произвеждат антисемитските митове в европейското съзнание, ние няма да се справим с тази човеконенавистническа идеология". Целия разговор с проф. Дронзина чуйте в звуковия файл.
"Далеч в бъдещето аз виждам човека като роден от Светлина, освободен от мрака, който оковава Душата, живеещ в светлина, без веригите на мрака да закриват Светлината на неговата Душа." Това са думи, взети от Изумрудените скрижали, датирани отпреди 38 000 г., за които се твърди, че са написани от Тот, наричан още Хермес Трисмегист. Като погледнем последните 2000 години от човешката история, едва ли можем да се изпълним с оптимизъм, че предвиденото от Тот време е дошло. Особено ако погледнем пък последните 2-3 години, белязани от няколко големи локални конфликта, заплашващи мира на планетата. ... За съжаление поредният от тях избухна преди повече от месец – войната в Газа между Израел и Хамас. Тя вля нова енергия в (и без това) ескалиращия последните години антисемитизъм.
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
"Shining Wind/Сияен вятър" е двуезична хайку антология, която събира 139 поети от 16 държави. Тя излиза на английски и български език и има международен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg