За какво трябва да внимават журналистите, когато отразяват военни конфликти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета Николова, журналистка от "Euractiv" и председателка на международната организация "Инициатива за свободни медии на Балканите".
За ситуацията в България
"Погледнато отвън, в България има много, на пръв поглед, определящи живота на българина събития, които след няколко седмици отшумяват и започва следващото. Ако трябва да вляза в ролята на българската публика и влагам сърце и емоции, то няма да ми останат нерви. Но всъщност "кучетата си лаят, а керванът си върви", защото, ето, правителството оцелява, но за два-три дни имаше много силна драма около това. Не е лесно за българската публика да следи действия на властимащите.
От такава картина полза има политическото и икономическото статукво. Това, което забелязваме в последните, е едно разместване на ролите – една определена политическа сила заговори с езика, присъщ на другата политическа сила. Това е нещото, което най-много обърква гражданите. Защото до вчера обвинени в проруски пристрастия политически сили днес обвиняват тези, които ги упрекваха в това. Обръщат ролите и трябва да търсиш какво стои отдолу, за да разбереш какво целят."
Военните конфликти и журналистите
"При отразяването на военния конфликт в Газа се забелязват сходни тактики като тези на говорене в българското политическо пространство. Това са тактиките на това, което се нарича пропаганда и объркване на общественото мнение.
Първото е да си присвоиш наратива. Второто е да размениш ролята на жертва и екзекутор. Третото е да хвърлиш много мъгла и човек да не може да се ориентира кое твърдение е истина и кое не е.
Този вековен конфликт не е лесно да бъде обсъждан, а за съжаление започнаха да го правят хора, които досега не са знаели къде се намира Газа на картата. Бяхме свидетели дори и как най-престижните световни медии направиха грешки и попаднаха в капана на някои от начините, по които се докладва за конфликт, където не всеки може да достигне. Важно е да се знае, че най-престижните световни медии не изпращат на такива места "тежката си артилерия" журналисти, защото е много сложен въпросът със застраховането им, да не говорим за риска да загубят някой от тях.
Затова се ползват местни кореспонденти "стрингери", най-често някой от местните хора или журналисти. По тази причина е много отговорно как медиите проверяват информацията от тези местни хора, които предават от мястото на военния конфликт. Това е причината големи медии да попаднат в капана на грешна информация."
Защо бързат с информацията, без да я проверят
"Това е тенденция, която се появи отскоро, но изкристализира при тези много сериозни конфликти (в Украйна и в Газа). Обществените мнения се поляризираха още по време на американската предизборна кампания на Доналд Тръмп. Това се усили по времена Covid и достиган върха си по време на тези два конфликта. Журналистите много често бързат да представят информацията, без да я проверят. Поляризацията се отрази и в издателските политики. Но за разлика от България, в САЩ започна опит за равновесие, тъй като дори и телевизии като Си Ен Ен и "Фокс" си дадоха сметка, че не могат да излязат от "балона" на своята публика, а една медия не може да предава само за определена публика."
Как се работи, когато има военен конфликт
"Или отиваш на свой собствен риск и си в определена точка, и ти се губи общата картина, което поставя в риск разказа ти. Или отиваш, когато си с една от страните в конфликта и те се грижат за твоята сигурност, но и те водят, където те решат, и ти показват, както те решат. Така безпристрастността е отново в риск. Трудно е да се избегне и емоцията, когато си на такова място."
Какъв е личният опит на Антоанета Николова в отразяването на военни конфликти, какво е влиянието на социалните мрежи върху младото поколение журналисти, защо има студентски вълни в Европа, които подкрепят "Хамас" – целия разговор с Антоанета Николова чуйте в звуковия файл.
В предаването Lege Artis гостува изпълнителният директор на МБАЛ “Рахила Ангелова” – гр. Перник, Емил Ненков, който сподели актуална информация относно състоянието и бъдещето на АГ отделението в болницата, както и предизвикателствата, пред които е изправено лечебното заведение. Кметът на Перник с временно решение на кризата в родилното..
Специалистите по здравни грижи желаят да станат договорен партньор на здравната каса и да се въведе стандарт по здравни грижи. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) настоява за сключване на договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и всички изпълнители на здравни грижи в извънболничната помощ...
Аржентина е страна, преживяла не една, а няколко големи икономически кризи. За повечето аржентинци думата "дълг" е не просто термин от учебници по икономика, а лично преживяване, белязано от инфлация, безработица и фалити. През 2005 година в сградата на Факултета по икономически науки към университета на Буенос Айрес е създаден един нетрадиционен..
Седмици след разрушаването на домовете на живеещите в столичния квартал "Захарна фабрика" ромски семейства в "Нашият ден" разговаряме с журналиста Иван Радев – за обществената подкрепа и омраза и за човешките истории зад хуманитарната криза. БХК: ЕСПЧ постанови нови привременни мерки за останалите без дом от "Захарна фабрика" По думите на..
В деня, в който Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд ще обсъжда ограничаването или yтвъpждаването на пpaвoтo нa гpaждaнитe нa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция пo дeлaтa cъc знaчим oбщecтвeн интepec – разговор в "Нашият ден" с Александър Кашъмов , адвокат и представител на фондация "Програма Достъп до Информация"...
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от..
Художничките Ива Колоренчова и Маркета Варадиова представят съвместна инсталация в изложбеното пространство на Чешкия център, вдъхновена от пейзажа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
